Бугра си тръгна късно следобед. Бях развълнуван от срещата. Защо ли толкова ме впечатли? Лесно е да се разбере. През първите си свободни дни срещнах бивши престъпници — щастливи, успокоени, но в живота им нямаше нищо значително. Те просто мъдро и бедно доизживяваха дните си като работници или селяни. Докато случаят на Бугра бе различен. За първи път срещах бивш каторжник, живеещ като уважаван господин. Ето това накара сърцето ми да трепне. Дали и аз някой ден ще стана господин? Мога ли да се надявам на това? Той беше лекар и сигурно се е издигнал сравнително лесно. За мен би било далеч по-трудно, но макар и да не знаех как, бях убеден, че един ден също ще се утвърдя.
Седнал на пейката си в дъното на галерия №11, наблюдавах помпите, които днес работеха без засечки. Повтарях си в ритъма на мотора думите на Бугра: „Имам доверие в теб, Папийон! Пази се от капаните на големия град.“ Сигурно капаните наистина съществуват — не е толкова лесно да смениш начина си на мислене. Едва вчера гледката на златното хранилище буквално ме подлуди. Бяха ме освободили само преди петнадесет дни, но омагьосан от лесно достижимото богатство, докато вървях по пътеката, кроях планове как да го отмъкна. И дълбоко в себе си все още не се чувствах убеден, че трябва да оставя кюлчетата на мира.
Главата ми се пръскаше: „Папийон, имам ти доверие.“ Но дали бих могъл да се примиря с живота, който водят моите другари? Не вярвам. В крайна сметка има толкова други почтени начини да печелиш достатъчно пари. Никой не ме принуждава да приема това твърде дребно за мен живуркане. Мога да продължа авантюрата, да стана златотърсач или търсач на диаманти, да хлътна в джунглата, за да изляза един ден оттам с някакви средства, които ще ми позволят да си изградя приемливо положение.
Чувствах, че не мога лесно да зарежа приключенията и опасните удари. И въпреки всичко, ако разсъждаваш разумно, ще видиш, че не бива, не можеш, нямаш право да се поддадеш на изкушението на онази купчина злато. Един милион долара… Даваш ли си сметка, Папи? При това работата ти е в кърпа вързана. Няма нужда от предварителна подготовка. Достатъчно е да почнеш, и краят й се вижда. Невъзможно е да се провалиш. Наистина е изкушаващо. Мамка му! Нямат право да тикат под носа на един престъпник почти изоставена на произвола купчина злато и да му казват „Не пипай!“. Само десета от златото би ми позволила да покрия всичките си разходи, включително тези по отмъщението; да осъществя онова, за което съм мечтал през хилядите часове, докато бях погребан.
В осем асансьорът ме изкачи на повърхността. Заобиколих, за да не минавам покрай хранилището. Колкото по-малко го виждам, толкова по-добре. Бързо тръгнах към дома, пресякох селото, поздравявайки хората. Извинявах се пред онези, които искаха да ме спрат, и им казвах, че бързам по работа. Кончита ме чакаше все така весела и черна.
— Е, как сме, Папи? Шарло ми каза да те черпя с една голяма мастика преди вечеря. Останал е с впечатление, че имаш проблеми. Какво не е наред, Папи? Можеш да споделиш с мен — жената на твоя приятел. Не искаш ли да повикам Грациела или Мерседес? Не мислиш ли, че така ще ти стане по-добре?
— Кончита, малка черна перла на Каяо, ти си прекрасна и разбирам защо Шарло те обожава! Може би си права, една жена сигурно ще ми помогне да се уравновеся.
— Сто на сто. Освен ако Шарло не е прав…
— Какво имаш предвид?
— Ами ето — според мен ти имаш нужда да обичаш и да бъдеш обичан. А Шарло ми рече да почакам, преди да доведа някое момиче в леглото ти, защото по всяка вероятност друго те гризе.
— Какво друго?
Тя се поколеба за малко и после изстреля на един дъх:
— Но ако го повториш пред Шарло, ще отнеса два шамара.
— Обещавам, че няма да му кажа.
— Ами Шарло вика, че не си създаден, за да водиш същия живот като него и останалите французи тук.
— И после? Хайде, изплюй камъчето, Кончита.
— Вика също, че сигурно според теб в мината има прекалено много ненужно злато и че ти би му намерил по-добро приложение. Ето това е! Допълни, че не си от типа хора, които могат да живеят, без да харчат нашироко, и че не искаш да се откажеш от отмъщението си, а за него са ти нужни куп пари.
Погледнах я право в очите.
— Е, Кончита, твоят Шарло бълнува. Ти си права. Бъдещето ми не ме притеснява. Познала си, че имам нужда от жена. Не смеех да ти го кажа, защото съм малко срамежлив.
— Не вярвам, Папийон!
— Ами! Я иди ми намери някоя русичка, пък после ще видиш дали няма да се развеселя.