Той също бачкаше при унгарката и печелеше достатъчно, за да си прави кефа. Всяка вечер тръгвахме да се шляем из бистрата на Каракас. Често отивахме да обърнем по едно-две питиета в хотел „Мажестик“. По-късно той беше разрушен, но по онова време се славеше като единственото модерно заведение в квартала.
И точно в този период, когато си мислехме, че вече нищо ново не може да се случи, стана истинско чудо. Един ден Карот, който като истински мъж не плямпаше нагоре-надолу за личния си живот, изчезна и се върна след седмица от Съединените щати с малък двуместен самолет. Чудна машинка. Не го разпитвах за подробности — откъде го е взел й прочее. Зададох му само един въпрос — какво смята да прави с него.
— Още не знам — изхили се той. — Но мога да те взема за съдружник.
— Добре де, какво ще правим?
— Няма значение. Важното е да се позабавляваме и да вземем малко мангизи.
— Добре, навит съм.
Милата унгарка от самото начало не си правеше илюзии, че ще й работим цял живот. Само ни пожела успех на раздяла и оттук-насетне започна щурият купон. Какво ли не можехме да правим с тази огромна пеперуда!
Карот се оказа истински ас на висшия пилотаж. По време на войната се занимавал с прехвърлянето на бойци от Съпротивата от Англия във Франция и обратно. Често му се случвало да се приземява, воден единствено от светлината на джобните фенерчета на партизаните. Беше истински троши-глава и шегаджия. Веднъж, без да ме предупреди, обърна самолета отвесно, така че за малко да се подмокря от шубе. И всичко това за да стресне една дебела лелка, която в този момент спокойно се облекчаваше в градината си, вирнала тлъстия си гол задник към небето.
Толкова се влюбих в този самолет и в нашите въздушни изпълнения, че щом ни се свършиха парите за бензин, родих великата идея да заработим като амбулантни търговци.
Това доведе до единствения случай в живота ми, когато хладнокръвно измамих доверието на друг човек в мен. Нещастникът се казваше Кориа и притежаваше магазин за мъжка и дамска конфекция. Двамата с брат му бяха съдружници. Среден на ръст евреин, кестеняв, с интелигентен вид, при това говореше чудесно френски. Грижеше се добре за търговията си и магазинът му процъфтяваше. В отдела за женско облекло продаваше само най-модни артикули — рокли и прочее, всичките внесени от Париж. Така че имах избор. Успях да го убедя да ми даде на доверие стока, която ще продаваме из страната, и така отнесох рокли, ризи и панталони за доста солидна сума пари.
Вдигахме се със самолета накъдето ни скимне и се връщахме, когато си поискаме. Продажбите вървяха добре, но печалбите в никакъв случай не стигаха да си покрием разходите и делът на Кориа лека-полека се втечни на бензин. За него не остана и стотинка.
Най-добрите ни клиентки бяха проститутките и ние, разбира се, редовно ги посещавахме. Ярки шемизети, модни панталони, поли на цветя, копринени шалчета — всичко това, разстлано върху масата в трапезарията на бордея, се превръщаше в неустоимо изкушение за тях. Аз бързах да налея масло в огъня:
— Следете внимателно мисълта ми, госпожи! За вас това не е излишен лукс. Купувайки тези дрехи, вие бихте направили, ако смея така да се изразя, добро капиталовложение. Колкото по-привлекателно изглеждате, толкова по-лесно клиентите ще захапват въдицата. А на онези от вас, които мислят само как да спестяват, ще кажа, че да не си купуваш нищо, е твърде глупава форма на пестеливост. Защо? Защото по-нагиздените веднага се превръщат в непобедими конкурентки.
Нашата дейност хич не се нравеше на собствениците на публичните домове. Неприятно им беше да гледат как толкова пари изтичат към чужди джобове. Още повече някои от тях също се бяха сетили да продават — и то на кредит — „работно облекло“ на момичетата. Като ни гледаха, на сводниците им идеше да ни хвърлят във въздуха.
Често отскачахме до Пуерто ла Круз, защото в съседство имаше много хубаво летище. Собственик на най-шикозния бордей, в който при това живееха шейсетина жени, беше един непоносим, надут и нагъл педераст. Беше панамец, а жена му — симпатична и мила венецуелка. От нея обаче нищо не зависеше. Мръсникът не ни позволяваше дори да отворим куфарите, за да им хвърлят мацките по някое око, камо ли да разстелем нещата върху масата.
Веднъж този тип си позволи да отиде твърде далеч. Пред очите ни изрита на улицата едно момиче само защото си купи шалчето, което носех на врата си. Страстите около този случай се поразгорещиха и накрая се появи полицай, който ни посъветва да не стъпваме повече тук.