Не съм последен бедняк, но не може да се каже и че притежавам кой знае какво — най-много три хиляди боливара, цялото богатство, натрупано за две години приключенски живот. Какво се случи през това време?
— Първо. Планината злато в Каяо. Да не го обсъждаме — това не беше провал, сам се отказах от парите, за да могат старите ми приятели каторжници да продължат да живеят спокойно. Съжаляваш ли? Не. Добре тогава, забравяме златото.
— Второ. Комарът в диамантените мини. Двайсетина пъти за малко да те убият заради десет хиляди долара, които дори не успя да помиришеш. Жожо умря вместо теб, ти се измъкна. Вярно, без стотинка в джоба, но за сметка на това какво страхотно приключение! Никога няма да забравиш онези наситени с напрежение нощи, мутрите на играчите, осветени от бензиновата лампа, невъзмутимия, но прекалено самоуверен Жожо. Значи и тук няма за какво да се съжалява.
— Трето. Тунелът под банката. Случаят е по-различен. От онзи удар наистина нямаше печалба. И все пак три месеца живя на пълна скорост двайсет и четири часа в денонощието. Всеки нов час ти носеше нови вълнения. Дори само това да беше, пак няма от какво да се оплакваш. Даваш ли си сметка, че в продължение на три месеца дори в сънищата си се виждаше милионер и дори не се съмняваше, че всички тези долари ще бъдат твои! Струва си да поживееш така, нали? Разбира се, ако имаше малко повече късмет, можеше да пипнеш богатството, но пък, от друга страна, съдбата не се показа съвсем неблагосклонна. Ами ако тунелът се беше срутил върху главата ти? Щеше да умреш от задушаване като плъх или като къртица в дупката си.
— Четвърто. Заложната къща и замразителите. Тук няма на кого да се сърдя, освен на строителите на пътища и мостове. Да опустеят дано!
— Пето. Заговорът. Искрено казано, ти така и не прие цялата работа присърце. Политическите скандали, бомбите, които могат да убият случайни минувачи, не са по твоята част. Нави се заради двамата симпатяги и заради мангизите. Но до последния момент не мислеше, че е редно да сваляш с преврат правителството, което те освободи. Все пак спечели четири щури месеца с мускетарите, жените им и детето и никога няма да забравиш онези щастливи дни на втората си младост!
Да не говорим за всичко останало — самолета на Карот и така нататък.
Какво е заключението? В продължение на тринайсет години бях несправедливо затворен, откраднаха ми почти цялата младост и дори докато спя, докато се храня, пия или се забавлявам, не бива да забравям, че един ден ще си отмъстя. Това е.
Накратко — свободен си от две години насам. За тези две години изживя хиляди неща, изкара невероятни приключения, едва смогваше да се съвземеш от един удар, за да се включиш в друг. Нещо повече — нямаше нужда да търсиш авантюрите, те сами те намираха. Беше обичан както малко мъже са били обичани, опозна хора от различни класи, които те дариха с приятелството си и с които рамо до рамо рискува живота си. И продължаваш да се оплакваш след всичко това? Много си се разглезил. Ако целият ти проблем е в бедността, няма страшно — тази болест се лекува лесно.
Кажи слава тебе, Господи, Папи. Слава на приключението, слава на риска, благодарение на който живеем наситено всеки ден и всяка минута! От него ти можа да пиеш на големи глътки, да заситиш душата си. А което е най-важно, продължаваш да си здрав!
Хайде, господа, да теглим чертата и да започваме наново. Приключвайте със залаганията! Rien ne va plus! Ва банк — и губиш; ва банк — и продължаваш… И пак, и пак… Важното е цялата ти душа да вибрира и да тръпне от надежда, че един ден ще чуеш: „Вашето число, господин Папийон! Събирайте, спечелихте!“
Слънцето почти потъна зад хоризонта. Пурпурна привечер — надежда. Истина е, аз съм преизпълнен с надежда и доверие в бъдещето. Вятърът захладня и освежен, щастлив, че се усещам толкова жив, бос в мокрия пясък и свободен, тръгнах към къщи, където нетърпеливо очакваха улова ми. Но всички тези цветове, всичките хиляди нюанси, получени от играта между сянката и светлината, които се гонеха по бялата пяна на вълните, преди да отплуват към безкрая, ме развълнуваха дълбоко. Припомняйки си преживените опасности, не можах да не се преклоня пред създателя на всичко това, пред Господ-Бог: „Добър вечер, велики приятелю, и лека нощ! Въпреки всички провали аз все пак ти благодаря, че ми подари този красив ден, изпълнен със слънце и свобода, и че накрая за десерт ми сервира този тропически залез!“