Но да се върнем в 1948 г. — по времето, когато изявих желание да се включа в експедицията, на „цивилизованите“ дори през ум не им минаваше да използват подобни похвати, за да се свържат с индианците.
За мен експедицията имаше три добри страни. Първо, предлагаше ми живот, коренно различен от този, който водех в кухнята на „Ричмънд и с-ие“ и който ми беше дошъл до гуша. Отново имах възможността да се впусна в някакво приключение сред невероятната венецуелска природа, но този път всичко щеше да е в рамките на закона. Разбира се, това криеше някакви рискове. Често пъти подобни експедиции се връщаха с един-двама души по-малко. Мотилоните умееха да стрелят изключително точно с лък — където им попаднеше погледът, там отиваше и стрелата. Поне не изяждаха убитите, защото не бяха канибали. И на това мерси.
Втори плюс. Триседмичните разходки из неизследваната джунгла се заплащаха твърде добре. Щях да спечеля двойно повече от онова, което получавах зад печката. От моя гледна точка тази точка беше особено важна.
Трети плюс. Харесвах компанията на геолозите. Бяха сериозни момчета. Давах си сметка, че е късно тепърва да се образовам, но и нищо нямаше да изгубя, запознавайки се с учените глави.
Накратко, тръгнах с тях преизпълнен от ентусиазъм и доверие. Зарязах вкъщи готварската книга — имах нужда само да знам как се отварят консерви и как се пекат „pancakes“ — нещо като галети, и хляб. Това лесно го усвоих.
Новият ми приятел, началникът на експедицията, се наричаше Крише. Беше командирован в „Ричмънд“ от „Калифорния експлорейшън и с-ие“. Знаеше всичко за геологията и петрола. Що се отнася до останалото, помнеше, че е имало война, тъй като беше воювал, но не можеше да каже със сигурност дали Александър Велики е живял преди или след Наполеон. Не му и пукаше, защото и без познания по история се чувстваше великолепно, имаше чудесна жена, правеше успешно деца и даваше на компанията необходимите й сведения за находищата. Впрочем от време на време се усъмнявах дали наистина знае толкова малко. Но чувството за хумор на англичаните доста се различаваше от остроумието в родния ми Ардеш. Двамата се разбирахме добре.
Една такава експедиция продължава между двайсет и двайсет и пет дни. След това получаваш осем дни почивка. Групата се състоеше от един началник-експедиция, още двама геолози и десетина-дванайсет помощници, от които се искаше само сила и дисциплина. Те си опъваха палатките встрани и ядяха различна храна. Аз готвех на геолозите. Мъжете хич не бяха прости хора. Един от тях се оказа деец на лявата партия Accion Democratica. Той настояваше за стриктното спазване на синдикалните си права. Наричаше се Карлос. Разбирахме се добре помежду си, а мен ме натовариха да отбелязвам колко часа извънреден труд е положил всеки от тях.
Първата експедиция много ми хареса. Извличането на геологическа информация за петролните залежи е много любопитен процес. Задачата е да проследим реките колкото е възможно по-близо до изворите им високо в планината. Придвижваме се първо с камион, после с джип. Когато пътят стане непроходим за колите, поемаме нагоре по реката с лодки, а когато и лодките не могат повече да ни носят, тръгваме пеша по брега и теглим натоварения в пирогите багаж. На всеки се пада да носи по около четиридесет и пет кила — само готвачите и геолозите не се бъхтят.
Защо се стремим да стигнем толкова високо в планините? Защото по повърхността и пукнатините на речното русло се чете като по книга какви залежи и находища са се натрупвали там през годините. От издълбаните скали покрай коритото на реката се откъртват малки късове, които се описват, класифицират и нареждат в торбички. После се проследява развитието на различните слоеве.