Любознателното й мозъче проявявало интерес към всичко наоколо. Прекарвала часове край арабския разказвач на приказки. Накрая на разказвача му писнало да гледа непрекъснато пред себе си малкото момиченце, което при това не оставяло и грош в шапката му, и я блъснал да се махне. От този ден тя винаги се криела зад по-големите деца.
Не знаела кажи-речи нищо, но това не й пречело да мечтае за широкия, пълен с неизвестности свят, откъдето пристигали параходите с чуждестранни имена. Да замине, да пътешества била голямата й страстна мечта. Тя никога не я напуснала. Но малката Рикита имала странна представа за широкия свят. Северна и Южна Америка били съответно горна и долна Америка. Горна Америка всъщност била Ню Йорк, който я изпълвал цялата от край до край. Там всички хора били богати и всичките се снимали в киното. В долна Америка живеели индианците които поднасяли цветя на хората и свирели на флейти. И в двете Америки хората живеели, без да работят, защото там имало негри, които вършели всичко.
Но това, което я вълнувало повече от арабските пазари, камиларите, разказвачите на приказки, мистериозните забулени с фереджета жени и шарената глъчка на пристанището, било циркът. Била ходила на цирк два пъти. Първия път се промъкнала под тентата, а втория път влязла благодарение на един стар палячо, който се развълнувал от гледката на хубавото босоного дете и лично й осигурил чудесно място. Циркът я привличал като любовник, била готова да го последва. Мечтаела да танцува върху високо опънатото въже, да прави пируети във въздуха и да получава аплодисменти. Циркът тъкмо се готвел да замине към долна Америка. С цялата си душа жадувала да тръгне с него. Да замине, да отпътува, да стане богата и да донесе много пари на своите.
Не заминала с цирка, а със семейството си. Не било далечно пътешествие, но все пак пътешествие. Преместили се да живеят в Казабланка. Там пристанището било по-широко, а корабите — по-големи. Рикита продължавала да мечтае за далечните светове.
Навършила шестнайсет години. Носела кокетни роклички, които си шиела сама, защото вече работела в магазина „Френски платове и тъкани“ и собственичката често й подарявала по някой друг изостанал метър от платовете. Жаждата й за пътешествия продължавала да я изгаря, още повече че магазинът се намирал на „Рю дьо Л’Орлож“ — на две крачки от офиса на прочутата въздухоплавателна компания „Латекоер“. Авиаторите често се отбивали във френския бутик. И то кои авиатори! Мермоз, Сент-Екзюпери, писателят Мимил, Дьолоне, Дидие. Били красиви, освен това били най-смелите пътешественици на света. Познавала ги до един, а те вкупом я ухажвали. От време на време се съгласявала на една целувчица, но като разумно момиче спирала дотук. Колко пъти си представяла, че лети с тях в небето, докато ги слушала да разказват за приключенията си, седнали удобно в близката сладкарница! Те от своя страна също я харесвали, тя била малката им любимка. Носели й скромни, но безценни в нейните очи подаръци, посвещавали й стихове, някои от които били публикувани във вестник „Ла Вижи“.
На деветнайсет години се омъжила за търговец — износител на плодове за Европа. Работели много, родила се дъщеричката им, били щастливи. Разполагали с две коли, удобна къща и Рита вече можела да подпомага финансово майка си и близките си.
За нещастие обаче два от корабите с портокали претърпели тежки злополуки. Две провалени доставки — и те били разорени. Междувременно мъжът й бил задлъжнял с големи суми — щели да минат години в непосилен труд, докато ги изплати. Тогава решил да избяга в Южна Америка. Лесно убедил Рита да тръгне с него на това фантастично пътешествие към мечтаната страна, където златото, диамантите и петролът се срещат на всяка крачка. Поверили дъщеричката си на Ритината майка и изпълнени с мечти за приключения, зачакали момента, когато ще се качат на бленувания голям кораб.
Големият кораб се оказал риболовна лодка, дълга дванайсет и широка пет метра. Капитанът, бил естонец. Не изглеждал особено почтен човек. Склонил да ги качи на борда и да ги заведе до Венецуела заедно с още дванайсет други бегълци. Услугата струвала по пет хиляди франка на човек. И така, Рита поела на път: в пълна нелегалност, с една стара лодка, в компанията на десетина испански републиканци, бягащи от Франко, един португалец, бягащ от Салазар, и две други жени — двайсет и пет годишна кобилеста германка, любовница на капитана, и дебелата испанка Мария, жена на готвача Антонио.