Седналата пред тях възрастна жена се извърна и изгледа гневно Фатс. А Андрю отново се разсмя.
— Страхотни балкони като балони — обяви на висок глас Фатс право в намръщеното й сбръчкано лице. — Свръхразмерни сочни сладострастия.
Жената бавно извърна пламналото си лице по посока на движението. Андрю буквално се давеше от смях.
Слязоха в средата на Ярвил, близо до търговския център и главната пешеходна зона с магазините. Запалиха навитите от Фатс цигари и взеха да си проправят път сред пазаруващите. Андрю беше останал почти без пари; с нетърпение чакаше Хауърд Молисън да започне да му плаща.
Яркият оранжев надпис над интернет кафето пламтеше примамливо пред очите на Андрю и не му даваше да се съсредоточи върху думите на Фатс. Ще го направиш ли?, питаше се непрекъснато. Ще го направиш ли?
Сам не знаеше. Краката му се движеха автоматично, а надписът ставаше все по-голям, все по-примамлив, все по-подигравателен.
Само една думичка да чуя от онова, което си говорим у дома — жив ще те одера.
Но пък алтернативата… унижението Саймън да демонстрира пред цял свят истинската си същност; какво мъчение ще е за семейството му, когато, след многоседмично очакване и видиотяване, изпита неизбежното поражение. А то ще бъде последвано от гняв и злоба и от решителност да накаже всеки за собственото си налудничаво решение. Та нали снощи Рут му беше предложила бодро: „Момчетата ще минат през Пагфърд и ще разлепят листовките ти“. С периферното си зрение Андрю бе видял ужаса, изписан по лицето на Пол, и старанието му да установи зрителен контакт с брат си.
— Искам да се отбия тук — измърмори Андрю и кривна вдясно.
Купиха си талони с кодове и седнаха на различни компютри, разделени от два заети стола. Седящият вдясно от Андрю мъж на средна възраст вонеше на пот и стари фасове и не спираше да подсмърча.
Андрю влезе в интернет и написа името на нужния му уебсайт: Pagford… Parish… Council… точка… co… точка uk…
На началната страница се мъдреше синьо-белият герб на съвета заедно с фотография на Пагфърд, направена някъде в близост до „Хилтоп Хаус“, със силуета на абатството Парджетър върху небесния фон. При първоначалното си запознаване със сайта от един от училищните компютри бе установил, че е старомоден и на любителско ниво. Но не бе посмял да влезе от собствения си компютър: баща му може и да беше пълен профан по отношение на интернета, но пък какво му пречеше да потърси помощ от някой свой колега да проучи кой е сторил пъкленото дело, след като се разчуеше…
Дори и от оживено, анонимно място като тукашното, постингът му щеше да излезе с днешна дата, а и никой нямаше да повярва на твърденията му, че когато е станало, той не е бил в Ярвил; но пък Саймън през живота си не бе влизал в интернет кафе и надали дори подозираше за съществуването им.
Сърцето му така се сви, че чак го заболя. Скролна бързо през форума, който не му се стори особено оживен. Имаше няколко теми със заглавия от рода на: Събиране на боклука — заявка, и Училищни райони в „Крамптън“ и „Литъл Манинг“. На всеки десетина постинга следваше такъв от админа, качил Протокол от последното заседание на съвета. Чак най-отдолу на страницата видя тема, озаглавена: Почина с-кът Бари Феърбрадър. Съобщението бе видяно от 152-ма посетители и бе привлякло четирийсет и три коментара. Но едва на втората страница от форума намери онова, на което беше разчитал: постинг, направен приживе от самия покойник.
Два месеца преди това в Андрювия поток по информатика се бе появил млад заместник-учител, който, в желанието си да изглежда „куул“ и да спечели класа на своя страна, за зла участ им бе споменал за така наречените SQL инжекции и Андрю можеше да се обзаложи, че не само той сред съучениците си още същата вечер бе забил в интернет да разбере по-подробно за какво става дума12. Извади хартийката, на която бе успял да запише съставения в откъслечни свободни моменти в училище код, влезе в необходимата страница и се логна в уебсайта на общинския съвет. Сега всичко зависеше от това, доколко правилно е предположил, че сайтът е бил създаден от някой любител преди много време; и че му липсва дори минимална защита против най-класически хакерски атаки.
Най-старателно клавира поредицата от вълшебни символи с помощта единствено на показалеца си.
Провери ги двукратно, да се убеди, че всеки апостроф си е на мястото, задържа се за миг на ръба, дишането му се учести, накрая натисна Enter.
12
SQL инжекция — начин за инжектиране на команди в даден сървър с цел получаване на достъп до съдържащата се в него база данни. — Б.пр.