Кристъл обожаваше и реката с тучните зелени брегове, където ги извеждаха на наблюдения. Но най-много от всичко обичаше игрите на раундърс13 и атлетиката. Вечно нея я избираха първа за всякакви отбори и с огромно удоволствие чуваше как противниковият отбор реагира с отчаяно мучене. Понякога се сещаше и за учителките по специални нужди, които й бяха преподавали — най-вече за младата, модерно обличаща се госпожица Джеймсън с дългите руси коси. И винаги си беше представяла, че Ан-Мари прилича поне малко на госпожица Джеймсън.
Освен това й бяха останали и някакви откъслечни парченца информация, но затова пък — в ярки, точни подробности. За вулканите: създавали се от движещи се под земята плочи; изработили бяха макети, които напълниха със сода бикарбонат и препарат за миене на чинии, а те изригнаха върху пластмасовите тави. Любим момент на Кристъл. И за викингите знаеше: че имали бойни кораби, наричани дракари, и рога на шлемовете си, макар вече да не помнеше кога и защо са дошли на британска територия.
Другите й спомени от „Сейнт Томас“ обаче включваха промърморваните по неин адрес подмятания от останалите момиченца в класа, на едно-две от които бе зашлевила по един шамар. Когато от „Социални грижи“ й разрешиха да се върне при майка си, униформата така й отесня, окъся и се омърля, че от училището заприиждаха писма, които предизвикаха огромна разправия между Баба Кат и Тери. Останалите момичета в училището не я искаха в групичките си, освен в отбора им по раундърс. И досега помнеше как Лекси Молисън мина между чиновете и даде на всяко дете в класа по едно розово пликче с покана за парти, с изключение на Кристъл, покрай която мина — според спомена на Кристъл — с високо навирен нос.
Само на две-три партита я бяха канили. Питаше се дали Фатс или майка му помнят, че веднъж беше на рожден ден у тях. Поканили бяха целия клас и Баба Кат купи на Кристъл специална рокля за случая. Оттогава помнеше, че в огромната им задна градина имаше басейн, люлка и ябълка. Черпиха ги с желе и се надбягваха с чували. Теса бе смъмрила Кристъл, понеже в желанието си да спечели пластмасовия медал бе разбутала от пътя си другите деца и беше разкървавила носа на едно.
— Но, общо взето, в „Сейнт Томас“ ти харесваше, нали? — попита я журналистката.
— Ъхъ — отвърна Кристъл, но съзнаваше, че не успя да предаде онова, което господин Феърбрадър би желал да предаде, и й се прищя и той да е тук с нея, да й помогне. — Хубаво си беше.)
— За какво им е притрябвало да те разпитват за „Фийлдс“? — заинтересува се Фатс.
— Идеята беше на господин Феърбрадър.
След още няколко минути Фатс попита:
— Пафкаш ли?
— К’во? Козчета ли? С Дейн съм пафкала.
— Имам няколко.
— От Скай Кърби, а? — попита Кристъл.
Не беше сигурен, но му се стори, че долови в гласа й лека насмешка: Скай беше по-лесният, по-сигурен вариант, до когото прибягваха младежите от средната класа. Ако наистина беше така, Фатс оценяваше автентичната й подигравателност.
— А ти откъде се снабдяваш? — попита с повишен интерес.
— Не знам. Дейн ги донесе.
— От Обо? — подсказа й Фатс.
— Ма’ани го тоя чекиджия.
— Че какво му е на човека?
На Кристъл обаче не й стигаха думите, за да опише какво му е на Обо; а и да ги намереше, надали й се щеше да говори на тази тема. От Обо й настръхваше кожата: понякога идваше у тях и заедно се бодяха с Тери; друг път я ебеше, а Кристъл го срещаше на стълбите, докато си закопчаваше мръсния дюкян и й се хилеше през кръглите си бабешки очилца. От време на време Обо възлагаше и по някоя дребна работа на Тери — да му скрие компютрите или да приюти някой непознат за през нощта, или да се съгласи да извърши услуги, чието естество бе неизвестно на Кристъл, но покрай които майка й се губеше с цели часове от къщи.
Съвсем наскоро на Кристъл й се присъни кошмар, в който майка й бе разпъната, разчекната и вързана в нещо като рамка; самата тя представляваше най-вече огромна, зееща дупка, като гигантска, сурова, оскубана кокошка; в съня й Обо влизаше и излизаше от тази зееща пещера, човъркаше вътре нещо, а в това време по лицето на Тери бе изписан страх и яд. Когато се събуди, Кристъл усети, че й е лошо, че я е яд и че е отвратена.
— Мръсна гад е, да му еба майката — рече Кристъл.
— Не е ли един такъв висок, с бръсната глава и татуси по целия тил? — попита Фатс, който през седмицата бе избягал втори път от училище и бе прекарал цял час, седнал на един зид във „Фийлдс“ да зяпа.