— Погребението ще е във вторник от девет, горе в крематориума.
— Хубаво — каза Тери.
— Тая къща колкото е на Даниела, толкова е и наша — рече Черил. — Ще й кажа, че си искаме нашия дял. Нали може?
— Ъхъ.
Тери изчака жълтата като на канарче коса на Черил и татуировките й да се скрият зад ъгъла и чак тогава се прибра.
Баба Кат починала. От сума ти време не си говореха. Писна ми. Не мога повече да се разправям с теб, Тери. Но с Кристъл не беше престанала да се вижда. Кристъл бе станала любимото й синеоко момиченце. Ходила беше дори да гледа как Кристъл гребе на тъпите й състезания. И на смъртното си ложе бе произнасяла името на Кристъл, а не нейното — на Тери.
Мри тогава, дърта кучко. Хич не ми дреме. Късно е вече.
Със свит гръден кош и цялата разтреперана, Тери взе да рови из вонящата кухня къде са й цигарите, но всъщност страдаше за своята лъжичка, за пламъка и спринцовката.
Късно й е вече да каже на бабичката онова, което отдавна трябваше да й каже. Нямаше за кога пак да стане нейната Тери бейби. Големите момичета не плачат… големите момичета не плачат… Сума ти години минаха, преди да се усети, че с дрезгавия си пушачески глас Баба Кат й беше пяла всъщност „Шери бейби“14.
Ръцете й щъкаха като хлебарки из боклука върху кухненския плот — търсеше пакети от цигари, разкъсваше ги и установяваше, че всичките са празни. Сигурно Кристъл е обрала последните — тая алчна малка крава по нищо не отстъпва на Даниела, дето рови из вещите на Баба Кат и пази смъртта й в тайна от останалите.
Само върху някаква мазна чиния откри дълъг фас; обърса го в тениската си и го запали от фитила на газовата печка. В главата си чуваше собствения си единайсетгодишен глас.
Защо ти не си ми майка?
Не желаеше да си спомня за това. Облегна се на мивката, докато пушеше, и се помъчи да погледне напред, да си представи предстоящия сблъсък между двете й по-големи сестри. Никой не смееше да се заяжда с Черил и нейния Шейн — и двамата знаеха да раздават юмруци, а Шейн съвсем наскоро бе пуснал горящи парцали през процепа за писма на вратата на някакво копеле; точно за това лежа последния път и още щеше да е в пандиза, ако къщата не била празна тогава. Но пък Даниела притежаваше оръжия, с каквито Черил не разполагаше: пари, собствен дом и наземна телефонна линия. Познаваше какви ли не официални лица и знаеше как да разговаря с тях. Беше от оня вид хора, които имат резервни ключове и се занимават с тайнствени книжа.
Но все пак Тери се съмняваше, че Даниела ще се добере до къщата, дори с помощта на тайните й оръжия. Не ставаше дума само за тях трите: Баба Кат имаше и купища други внуци и правнуци. И след като прибраха Тери в дома за безпризорни, баща й се беше сдобил с още деца — общо девет на брой, от пет различни майки, по сметките на Черил. Тери така и не се беше видяла с полубратята и полусестрите си, но знаеше от Кристъл, че Баба Кат ги знаела.
— Е, и? — беше се озъбила тогава. — Дано до шушка я оберат тая дърта тъпа кучка.
Голяма работа, че се виждала с всички други от родата — не че и те са чисти като ангелчета, поне доколкото й беше известно. Но само тя, някогашната Тери бейби, единствено тя бе отлъчена завинаги от Баба Кат.
Когато човек е чист от дрогата, от най-тъмните му кътчета изскачат зли помисли и спомени и полепват отвътре по черепа му като жужащи черни мухи.
Защо ти не си ми майка?
Потникът, който Тери беше облякла днес, разкриваше изцяло ръката, шията и плещите й, обсипани с увити на неестествени гънки и ръбове белези, наподобяващи на вид разтопен сладолед. Шест седмици беше лежала в отделението за изгаряния на „Саутуест Дженерал“, когато беше на единайсет.
(— Какво ти се случи, миличка? — попита я майката на детето в съседното легло.
Баща й беше запокитил по нея пламнал тиган с вряща лой. Тениската й с групата „Хюман Лийг“ се беше запалила.
— Нещастен случай — промърморила бе Тери.
И продължи да поддържа тази версия пред всички, включително пред жената от „Социални грижи“ и пред медицинските сестри. Готова беше да изгори жива, но не и да издаде баща си.
Майка й избяга малко след единайсетия рожден ден на Тери, като заряза и трите си дъщери. Само след броени дни Даниела и Черил се пренесоха в домовете на гаджетата си. У дома остана само Тери — да се мъчи да пържи картофи на баща си и да не изпуска надеждата някой ден майка й да се върне. Дори при цялата агония и ужас на първите денонощия в болницата се беше радвала, че майка й неминуемо ще чуе за станалото и ще дойде да си я прибере. Сърцето й подскачаше и при най-малкия признак на раздвижване около входа на отделението.
14
Sherry — хит на американската група „Фоур Сийзънс“ от 1962 г., в чийто припев се пее „Sherry Baby“. В един от първоначалните си варианти песента е носела временно и заглавието „Terri Baby“. Включена е в саундтрака и на филма The Help („Южнячки“, 2011 г.). — Б.пр.