И Андрю чу как Саймън остави слушалката.
— Ами дотука бях — обяви баща му на майка му. — И по-добре, че се махам, щом ще ме замерят с такива лайна.
Чу и някакъв приглушен одобрителен възглас от майка му, но преди да успее да помръдне, Саймън изскочи в преддверието, пое дълбоко въздух и изрева първата сричка от името на Андрю, преди да се усети, че синът му е застанал отпреде му.
— Какво търсиш тука?
Лицето на Саймън бе наполовината в сянка, осветено само от светлината, която идеше от всекидневната.
— Жаден съм — излъга Андрю; баща му не обичаше синовете му да се тъпчат излишно с храна.
— Ти нали тая събота почваш работа при Молисън?
— Ъхъ.
— Добре. Чуй сега какво ще ти кажа. От теб искам и най-малката подробност, до която можеш да се добереш за това копеле. Разбра ли ме? Всичко, до трошица! И за сина му също, ако случайно чуеш.
— Добре — каза Андрю.
— А пък аз ще им го кача на шибания им уебсайт, мамичката им — допълни Саймън и се върна във всекидневната. — Ще им се ебе майката от Призрака на Бари Феърбрадър.
А Андрю ровеше да намери сред разните храни нещо, чиято липса не би била забележима, чопваше по някое резенче оттук, някоя шепа оттам, и през ума му минаваше весело припевче: Спрях те, копеле, спрях те.
Постигнал бе точно това, което си беше поставил за цел: Саймън така и не разбра кой беше стъпкал амбицията му в прахоляка. А сега глупакът дори разчиташе на Андрю да му помогне да си отмъсти — пълен завой на сто и осемдесет градуса от деня, в който Андрю им каза, че почва работа в гастронома. Тогава Саймън побесня:
— Как може да си толкова тъп бе, идиот такъв! Къде си тръгнал с тая твоя шибана алергия?
— Просто ще внимавам да не ям нищо, в което има ядки — каза Андрю.
— Не ми се прави на умник, Пъпчо. Ами ако хапнеш нещо погрешка като в „Сейнт Томас“, а? Да не си мислиш, че сме приритали пак да изживеем същите ядове?
Рут обаче зае страната на Андрю и се опита да убеди Саймън, че Андрю вече е достатъчно голям да се грижи за себе си, да се пази. А след като Саймън излезе, се опита да убеди Андрю, че Саймън просто се притеснява за здравето му.
— Пука му на него за здравето ми. Страх го е, че ако трябва да ме влачи по болниците, ще си изпусне съботния мач по Би Би Си.
И Андрю се прибра в стаята си, където с една ръка взе да нарива ядене в устата си, а с другата — да пише есемес на Фатс.
Реши, че всичко е приключило, свършило, решено. Никога през живота си не бе имал повод да наблюдава как от ферментираща мая излиза първото миниатюрно мехурче, съдържащо в себе си неизбежното, алхимично преобразувание.
VIII
Най-гадното събитие в живота на Гая Бодън бе преместването й в Пагфърд. Ако не се смятат гостуванията от време на време при баща й в Рединг, цял живот бе прекарала единствено в Лондон. И толкова невероятно й прозвуча изказаното от Кей намерение да се мести в някакво миниатюрно градче в югозападната част на Англия, че й бяха необходими цели седмици, за да го възприеме на сериозно. В началото си помисли, че е поредната шантава идея на Кей, след онази с двете кокошки, които купи за задната им градинка в Хакни (изядени от лисица само седмица след покупката им), или решението й да съсипе половината им тенджери и да си направи за цял живот белег от изгаряне на ръката, като се захвана да вари мармалад, след като почти никога не бе готвила.
Откъсната от приятелки, с които бе израсла от първи клас, от дома, който бе обитавала от осемгодишна възраст, и от уикенди, които ставаха все по-силно белязани от безбройните удоволствия на живота в големия град, Гая бе захвърлена — въпреки всички нейни молби, заплахи и протести — в такъв живот, какъвто изобщо не бе подозирала, че може да съществува. Калдъръмени улици и магазини, които затварят, преди да е станало шест; обществен живот, който май се въртеше само около черквата, и където можеше да чуеш само пойни птици, но не и нещо друго — неслучайно Гая имаше чувството, че е пропаднала през някакъв портал на земя, която се е изгубила някъде из времето.
Откакто Гая се помнеше, двете с Кей бяха плътно заедно (баща й изобщо не беше живял с тях, а двете поредни взаимоотношения на Кей така и не стигнаха до официализиране): джанкаха се, утешаваха се и с годините се превръщаха все повече в нещо като съквартирантки. Днес обаче, погледнеше ли към насрещната страна на кухненската маса, Гая виждаше единствено врага. Нямаше друга амбиция, освен да се върне по какъвто и да било начин в Лондон, а за отмъщение — и да причини максимално нещастие на Кей. Само дето още не беше решила кое ще е по-голямото наказание за Кей: да се провали по всички предмети на GCSE15 или да завърши успешно и да навие баща си да я приеме да живее при него, докато учи в някой лондонски колеж. Междувременно обаче бе принудена да съществува на чужда територия, в която външността и акцентът й — някогашните й мигновени паспорти към най-отбраните кръгове на обществото — са се превърнали в неизползваема чужда валута.
15
General Certificate of Secondary Education (GCSE) — двугодишна програма за средно образование за ученици на 14–16-годишна възраст в Англия, Уелс и Северна Ирландия, даваща диплома за задължително средно образование след успешно полагане на изпити по определени предмети. Дипломата GCSE често е условие за прием в програмата A-level — своеобразен мост между средното образование и приема във водещите британски университети. — Б.пр.