Гая не изпитваше и капка желание да завоюва популярност сред учениците в „Уинтърдаун“: мъка й беше да им слуша провинциалния диалект и жалките им понятия за забавления. Упоритото й преследване на Сухвиндер Джаванда бе донякъде начин да покаже на „тарторите“ на ученическата маса колко смешни й изглеждат, но се дължеше в известна степен и на настроението й да другарува с личност, която бе смятана за аутсайдер.
Фактът, че Сухвиндер се съгласи да работи и тя като сервитьорка с Гая, повдигна дружбата им на ново ниво. А през следващите два слети часа по биология Гая се отпусна както никога дотогава и позволи на Сухвиндер да мерне най-сетне поне част от загадъчната причина, поради която красивата и отракана новодошла я беше избрала за своя приятелка. Докато нагласяваше фокуса на микроскопа, който ползваха съвместно, Гая измърмори:
— Ебаси и бялата пасмина, а?
И Сухвиндер се чу как отговаря „Ъхъ“, преди да беше дори осъзнала напълно въпроса. Гая продължаваше да говори, но Сухвиндер вече я слушаше само с половин ухо. „Бяла пасмина.“ Ами май така си беше.
Понеже бе единствената с кафява кожа в целия им клас, в „Сейнт Томас“ я бяха накарали да застане отпред и да им говори за сикхската религия. Тя се изправи най-послушно пред съучениците си и им разправи за основателя на сикхската вяра гуру Нанак, който изчезнал в една река, решили, че се е удавил, но след три дни се появил отново изпод водата и съобщил: „Няма индуси, няма мюсюлмани“.
Останалите деца се присмяха на идеята някой да издържи под вода цели три дни. Сухвиндер обаче не намери смелостта да им изтъкне, че и Исус умрял, но после се съживил. От желание да си седне по-бързо на мястото бе съкратила значително житието на гуру Нанак. В гурдвара16 беше влизала само няколко пъти през живота си; в Пагфърд нямаше такава, а онази в Ярвил била миниатюрна и се управлявала, според родителите й, от чамари17 — каста, различна от тяхната. Сухвиндер така и не проумя какво значение има, особено след като й беше съвсем ясно, че гуру Нанак изрично отхвърля кастовите различия. Окончателно се обърка, но това не й пречеше да се радва на великденските яйца и да украсява коледни елхи, макар книгите, които Парминдер пробутваше настойчиво на децата си, с тълкувания за живота на различните гуру и за принципите на кхалса18, много трудно да й вървяха.
Гостуванията при роднините на майка й в Бирмингам, където почти всичко живо по улиците беше с кафяв цвят на кожата, а магазините бяха пълни със сарита и индийски подправки, караха Сухвиндер да се чувства извън свои води и неадекватна. Братовчедите й, освен английски говореха и пенджабски, и водеха „куул“ градски живот; братовчедките й бяха красиви и се носеха модерно. Присмиваха се на провинциалния й акцент и на липсата на моден вкус, а Сухвиндер мразеше да я подиграват. Затова и винаги се бе връщала с удоволствие в Пагфърд, дотогава, докато Фатс Уол не поде своя режим на ежедневен терор и не разделиха випуска им на потоци, което й наложи ежедневен допир с Дейн Тъли. До този момент Пагфърд бе представлявал за нея едно убежище.
Както прехвърляха предметните стъкла, снишили глави, че да не привлекат вниманието на госпожа Найт, Гая разправи на Сухвиндер по-подробно от всякога как живяла в гимназията „Грейвнър“ в Хакни; думите й се лееха като неспокоен поток. Описа и тамошните си приятелки; едната от тях, Харприт, беше съименичка на най-голямата братовчедка на Сухвиндер. Разказа й и за Шърел, която била чернокожа, но и най-умната от цялата тайфа, а така също и за Джен, чийто брат бил първото гадже на Гая.
Но колкото и увлекателно да разправяше Гая, мислите на Сухвиндер се отплеснаха и тя си запредставя общоучилищно събрание, на което очите ти се мъчат да уловят отделните елементи на калейдоскопа, съставен от всички възможни отсенки на кожата — от млечна каша до махагон. Тук, в „Уинтърдаун“, синьо-черната коса на азиатците се набиваше на очи сред морето от тъмноруси и светлокестеняви глави. А в училище от рода на „Грейвнър“ такива като Фатс Уол и Дейн Тъли можеха като нищо да се окажат членове на малцинство.
17
Петдесетмилионна каста на някогашни земеделци, впоследствие кожари, със силно влияние в Пакистан и Непал, но считани за недосегаеми в някои части на Индия. — Б.пр.
18
Сикхската общност на посветените, създадена от гуру Гобинд Сингх през 1699 г., чиито членове са длъжни да спазват определени правила на поведение. — Б.пр.