Теса Уол — завеждаща кабинета на педагогическия съветник и съпруга на заместник-директора — влезе в стаята в десет и половина, схваната от преумора и понесла чашата силно нескафе, с което се беше сдобила в учителската стая. Беше ниска, набита жена с незабележително широко лице, която сама подстригваше прошарените си коси — от което бретонът й често се получаваше малко накриво — обличаше се в домашно изработени и артистично съчетани дрехи и си падаше по украшения от мъниста и дърво. Днешната й максипола бе от нещо като зебло, в комбинация с дебела провиснала жилетка в граховозелен цвят. Теса поначало избягваше огледалата в цял ръст и бойкотираше магазините, в които подобна гледка би била неизбежна.
Постарала се бе да смекчи приликата на педагогическата стая с килия с помощта на непалско килимче, което й бе останало от студентските й години: дъга с яркожълто слънце и луна, които излъчваха стилизирани, вълнообразни лъчи. Останалата част от голите боядисани стени бе заета от разни плакати, предлагащи съвети как да повишим самочувствието си или телефонни номера, на които да се обадим анонимно за помощ при здравни или емоционални проблеми. При последното й посещение в кабинета директорката се бе изказала с лек сарказъм за ползата от тях:
— А ако нищо друго не помогне, се обаждат на Чайлдлайн6, нали? — рече и посочи най-видния плакат.
Теса изпъшка тихо и се свлече на стола си, сне стягащия китката й ръчен часовник и го положи на бюрото до разните разпечатани листове и писмени бележки. Силно се съмняваше дали днес изобщо ще може да постигне някакъв напредък в предварително набелязаните посоки; съмняваше се дали Кристъл Уидън изобщо ще се яви. Кристъл често си тръгваше от училище, щом се разстроеше, ядосаше или й доскучаеше. Понякога я хващаха още преди да е стигнала портала, и я довличаха обратно, хваната за четирите крайника, като през цялото време тя не преставаше да псува и да крещи; друг път успяваше да се измъкне, без да я пленят, и изчезваше за няколко дни. Стана единайсет без двайсет, звънецът иззвъня и Теса зачака.
Кристъл нахлу през вратата точно в десет и петдесет и една минути и я затръшна зад себе си. Тръшна се пред Теса с разлюлени евтини обици и скръсти ръце под обилния си бюст.
— И кажи на гос’ин съпруга си — обяви с разтреперан глас, — че изобщо не съм се изсмяла, да му еба майката!
— Кристъл, моля те да не псуваш в мое присъствие — каза Теса.
— Не съм се смяла — не разбра ли? — изкрещя Кристъл.
В библиотеката влязоха група дванайсетокласници с папки под мишница. Хвърлиха по един поглед през остъклената врата; един се захили, като видя тила на Кристъл. Теса стана и спусна щората на вратата, после се върна на мястото си пред луната и слънцето.
— Добре, Кристъл. Да чуем твоята страна на нещата, а?
— Ами мъжът ти каза нещо за господин Феърбрадър, а пък аз не го чух, а като Ники ми го повтори, не можах, да му еба…
— Кристъл!
— Не можах да повярвам на ушите си и се провикнах, но изобщо не се разсмях! Не се разсмях, да му еба…
— Кристъл…
— Изобщо не се изсмях, разбра ли? — извика Кристъл, стиснала ръце под гърдите си и усукала нозе.
— Добре, Кристъл.
Теса бе привикнала с гневните изблици на учениците, които най-често идваха в педагогическата стая. Мнозина от тях бяха абсолютно лишени от елементарно възпитание — лъжеха, нарушаваха дисциплината и редовно прибягваха до измами, но изпадаха в безграничен и искрен гняв, ако ги обвиняха безпочвено в нещо. Освен всичко друго, Теса бе убедена, че прави разлика между автентичното им възмущение и престореното, на което Кристъл беше майстор. Но, така или иначе, граченето, което бе стигнало до ушите й по време на събранието, в действителност й прозвуча по-скоро като израз на шок и смайване, отколкото на присмех; затова и изпита ужас, когато Колин го определи пред всички като смях.
— Щот ходих при Гнездото…
— Кристъл!…
— Щот му казах на шибания ти съпруг…
— Кристъл, за последен път те моля да внимаваш в изразите си…
— Щот му казах, че не съм се изсмяла, но той пак ме наказа да остана след училище, да му еба майката!
В силно гримираните очи на момичето заблестяха ядни сълзи. Кръвта бе нахлула в лицето й; пламнала като божур, гледаше с омраза Теса, готова да побегне, да изпсува, да й покаже и на нея среден пръст. Финото като паяжина доверие, което бе изградила помежду им с толкова усилия в течение на близо две години, се беше опънало до крайност и всеки момент можеше да се разкъса.
6
ChildLine — горещата телефонна линия на едноименната британска неправителствена организация, бореща се против тормоза на децата. — Б.пр.