— Мели е много добре. Благодаря ти, че се сети да попиташ.
— Чудесно — каза Шърли.
— Много ми хареса поканата — каза Патриша. — „Пат и гост“.
— Съжалявам, мила, но така е прието да се пише, когато става дума за неженена двойка…
— А, това е според „Дебретс“20, така ли? Да, ама Мели обяви, че нямало да дойде, щом не е спомената поименно в поканата, стана грандиозен скандал и ето че съм сам-сама. Точно както ти желаеше, нали?
Патриша се отправи нервно към напитките, оставяйки зад гърба си поразстроилата се Шърли. Още от дете Патриша я плашеше с гневните си избухвания.
— Закъсняваш, госпожице Джаванда — възвърна самообладание Шърли и се провикна към пристигащата забързано Сухвиндер. Нея, ако я питаха, момичето демонстрираше нагледно най-чиста проба нахалство със самата си поява след всичко казано от майка й по адрес на Хауърд, и то тъкмо тук, в тази зала. Видя я как се втурна към Андрю и Гая и си науми да спомене на Хауърд, че няма да е зле да се отърват от Сухвиндер. Не стига, че закъснява, ами и с тази екзема, дето я крие под дългите ръкави на черната си тениска, нищо чудно да им създаде и някой хигиенен проблем; и Шърли си взе наум бележка да провери в любимия си медицински уебсайт дали не е заразна.
Гостите взеха да се стичат точно в осем. Хауърд нареди на Гая да стои до него и да събира палтата, понеже искаше всички да го видят как я юрка поименно в черната й рокличка и дантелена престилчица. Но когато видя, че тя няма да насмогне на всички палта, принуди се да викне на помощ и Андрю.
— Свий едно шише — нареди Гая на Андрю, докато слагаха по три-четири палта на една кука в малката гардеробна — и я скрий в кухнята. После ще се редуваме да му удряме по една глътка.
— Окей — съгласи се въодушевено Андрю.
— Гавин! — провикна се Хауърд, когато съдружникът на сина му пристигна сам в осем и половина.
— Кей не е ли с теб, Гавин? — попита задъхано Шърли (Морийн се преобуваше в лъскави обувки с остри високи токчета току зад банкетната маса, така че нямаше много време, за да я изпревари с поредната клюка).
— Не е — отвърна Гавин. — Не успя да се освободи, за съжаление.
И в този миг, за свой най-голям ужас, се изправи лице в лице с Гая, която чакаше да поеме палтото му.
— Мама щеше да успее да се освободи — каза Гая високо и отчетливо и го изгледа кръвнишки, — но Гавин я заряза. Нали, Гавин?
Хауърд се направи, че не я е чул, тупна Гавин по рамото и избоботи:
— Радвам се да те видя. Върви си вземи нещо за пиене.
Шърли успя да запази безизразна физиономия, но вълнението отказваше да премине, така че посрещна следващите няколко гости със замаян, замечтан вид. А когато Морийн в ужасната си рокля се присъедини със залитане към посрещачите, Шърли й прошепна с най-дебело удоволствие:
— Получи се доста неловко положение. Крайно неловко. Гавин и майката на Гая… о, божичко… ако знаехме предварително…
— Защо? Какво става?
Но Шърли само завъртя глава, опивайки се от безсилното любопитство на Морийн, и разпери широко ръце да посрещне пристигащите Майлс, Саманта и Лекси.
— Добре дошъл, общински съветнико Майлс Молисън!
Саманта имаше чувството, че много отдалече наблюдава как Шърли прегърна Майлс. Толкова внезапно беше преминала от щастие и очакване към шок и разочарование, че мислите й се бяха превърнали в бял шум, който изискваше от нея да полага огромни усилия, за да възприема външния свят.
(Майлс просто каза:
— Прекрасно! Сега ще можеш да дойдеш на тържеството на баща ми. Нали току-що спомена…
— Да — отвърна му тя. — Знам. Чудесна възможност, нали?
Но когато я видя по джинси и в тишъртката на бандата, както тя си се беше представяла в продължение на повече от седмица, усмивката му замръзна.
— Пише „официално“.
— Не се излагай, Майлс. Става дума за Пагфърдската черковна зала все пак.
— Знам. Но на поканата…
— Така ще дойда.)
— Здравей, Сами — рече Хауърд. — Леле, каква мацка си. Нямаше нужда толкова да се издокарваш.
Прегръдката му обаче си беше, както винаги, похотлива, придружена с дружеско плясване по стегнатия в джинсите задник.
Саманта хвърли студена пресилена усмивка на Шърли и я подмина на път към напитките. А в главата й някакъв глас й досаждаше: А ти какво всъщност очакваше да се случи на концерта, а? Какъв смисъл имаше изобщо? Към какво се стремеше?