Мислите й се извърнаха неудържимо към онова, което счетоводителят й й беше казал през седмицата. Печалбата била паднала силно, независимо какво разправяше тя на Хауърд. Счетоводителят буквално й бе препоръчал да затвори магазина и да концентрира усилията си върху търговията онлайн. Но Саманта никак не беше готова на подобна стъпка — равносилна на признание, че се е провалила. Не че не би затворила с най-голямо удоволствие магазина — от самото начало я мъчеше: Ох, Сам, нещо не ми е съвсем по вкуса… тук отгоре е мааалко по-младежко, отколкото би ми отивало… Но в същото време червено-черното й магазинче в Ярвил бе спасението й — повод да се маха ежедневно от Пагфърд, да си бъбри с клиентките, да клюкари с помощничката си Карли. Без магазинчето, което бе отгледала в продължение на цели четиринайсет години, светът й съвсем щеше да се смали — казано накратко, щеше да се свие до размерите на Пагфърд.
(Ох, този Пагфърд, този проклет Пагфърд. Саманта поначало нямаше никакво намерение да живее тук. Двамата с Майлс си бяха запланували една свободна година за околосветско пътешествие, преди да почнат работа. Всичко им беше готово — и маршрутът, и визите. Саманта не спираше да си мечтае как ще се разхождат боси, хванати за ръка, по дългите бели австралийски плажове. И точно тогава установи, че е бременна.
Отиде му на гости в „Амбълсайд“ — в деня след теста за бременност, седмица след връчването на дипломите; заминаването им за Сингапур бе планирано за след осем дни.
Саманта нямаше никакво желание да съобщи вестта на Майлс в дома на родителите му; страх я беше, да не ги подслушват. Която и врата да отвореше Саманта в бунгалото, почти неизменно заварваше зад нея Шърли.
Затова изчака да ги настанят на тъмната маса в ъгъла на „Черният прелат“. И досега помнеше как челюстта на Майлс се втвърди, когато му каза; новината така го удари, че той изведнъж взе да й изглежда някак си по-възрастен.
В продължение на няколко вкаменени секунди не можа нищо да каже. Чак накрая промълви:
— Ами хубаво. Ще се оженим.
И й съобщи, че така или иначе, вече бил купил годежен пръстен, но още се чудел къде да й направи предложението — щяло му се да е на някое хубаво място като например върха на Еърс Рок11. Така си и беше: още с връщането им в бунгалото той изрови скритата дълбоко в раницата му кутийка с малък скъпоценен камък от един ярвилски бижутер; купил го бил с част от парите, които получил в наследство от баба си. Саманта седна на ръба на леглото му и плака, плака. Три месеца по-късно се ожениха.)
Останала насаме с бутилката вино, Саманта пусна телевизора. Появи се картина от дивидито, което Лекси и Либи бяха гледали — стопкадър на четирима младежи, които й пееха по тесни тениски; надали имаха повече от двайсет години. Натисна бутона Play. Момчетата изпяха песента си и дивидито продължи с тяхно интервю. Саманта се наливаше с виното, гледаше как младежите от бандата се шегуват помежду си, но как станаха напълно сериозни, когато взеха да разправят колко обичали феновете си. А тя си каза, че дори и на изключен звук щеше да ги познае, че са американци. По идеалните зъби.
Стана късно. Тя спря дивидито, качи се горе и каза на момичетата да оставят плейстейшъна и да си лягат; после се върна във всекидневната при останалата една четвърт от виното. Остави осветлението изключено. Натисна Play и продължи да пие. Когато дивидито свърши, го пусна отначало, да види онова, което беше пропуснала.
Един от младежите й се стори значително по-зрял от останалите трима — с по-широки рамене, с издути бицепси под късите ръкави на тениската, с як дебел врат и квадратна челюст. Саманта го наблюдаваше как поклаща бедра, втренчил право в камерата занесения сериозен поглед на красивото си лице, което се състоеше изключително от равни плоскости, ъгли и крилати черни вежди.
Сети се за секса, който правеха с Майлс: за последно — преди три седмици. Изпълнението му бе толкова предвидимо, колкото ръкостискането между двама братя масони. А един от любимите му лафове беше: „Ако не е счупено, не го поправяй“.
Саманта изля остатъка от виното в чашата си и си представи как се люби с младежа от телевизора. Напоследък гърдите й изглеждаха по-добре в сутиен; легнеше ли гола, разтичаха се във всички посоки, а това я караше да се чувства ужасно провиснала. Представи си се: притисната към стената, навирила единия си крак, роклята вдигната до кръста, а през това време силният мургав младеж със смъкнати около коленете джинси блъска ли, блъска…
11
Ayers Rock, по-известна като Скалата Улуру, е най-голямата природна забележителност в Австралия. — Б.пр.