— Имам чувството, че започнах малко неуверено.
— Така беше, но какво от това? Когато влезе във форма, беше направо съкрушителна.
— Благодаря.
— Ако положението ни не беше такова, щях да поръчам шампанско. Каквото е сега, ще трябва да се задоволиш с брънч5.
Беше момент на триумф, но тя си напомни срещу какво се е изправила и в каква голяма опасност продължава да се намира.
9.
В 10:30 сутринта Старк се въртеше на задната седалка на наетия с шофьор „Линкълн Таун Кар“. Беше преполовил хотелите, където момичето и мъжът, който сега беше с нея, биха могли да отседнат. Вчера клиентът не му беше от голяма полза, защото знаеше по-малко от него. Затова Старк се остави на своите наблюдения и инстинкти. Докъм един на обед беше обиколил „Уилърд“, „Фор Сизънс“, „Риц Карлтън“ и „Плаза“, плати на пиколата и портиерите за информация, научи кога са на смяна, за да може да се свърже с тях, щом мине на проверка за резултатите. И четирите хотела вероятно бяха преговаряли с един и същи профсъюз, защото смените им бяха еднакви. Единствената смяна, която още не бе проверил, беше тази от десет сутринта до шест вечерта. Шофьорът спря пред „Фор Сизънс“ и Старк слезе пред навеса. Той извади листа от джоба си и провери имената на хопа и портиера от предишната смяна. След това потърка очите си.
Приближи се към един набит мъжага, застанал до въртящата се месингова врата.
— Здрасти — каза Старк.
— Добро утро, сър.
Старк спря.
— Карлос от предишната смяна каза ли ти за мен? Рони Ричардс?
— Не, сър.
— Няма нищо.
Старк протегна ръка.
Портиерът неохотно я пое.
— Рони Ричардс — представи се Старк. — Частен детектив. Работя по един деликатен въпрос. Семейна история.
— Разбирам.
— Ти, приятелю, как се казваш?
— Виктор.
— Е, Виктор, моят клиент смята, че жена му се чука нагоре-надолу. Нямам снимка, но тя е около метър и седемдесет, къса кестенява коса, леко щръкнала, с атлетично телосложение. Големи цици. Мъжът, с когото си мисля, че е, е висок около метър и осемдесет, също кестеняв, добре облечен. Със скъпи куфар и чанта.
— Звучи като всяка втора двойка, която влиза тук.
— Точно това каза и Карлос. Ще ти бъда благодарен, ако си държиш очите отворени. — Старк му подаде сгъната стотачка. — Ще получиш още една, ако ги забележиш и ми звъннеш. — Сега му подаде лист, на който беше написал номера на мобилния си телефон. — Виктор, беше ми приятно да се запознаем — каза Старк, докато минаваше през въртящата се врата, за да говори с пиколото.
Беше изненадан, че още нищо не е чул, нямаше дори фалшиви тревоги заради допълнителните пари, но все нещо щеше да изскочи. А може и клиентът най-сетне да се сдобие с информация. Беше сигурен, че ще намери момичето.
Медсън се върна в стаята си във „Фор Сизънс“ и се обади на Стайлс. Беше се успокоил дотолкова, че вече можеше да говори разумно, но още чувстваше гнева си, който продължаваше да кипи под повърхността. Тайно се надяваше, че Стайлс ще го ядоса, та да може да си го изкара на него.
— Трябва да се прегрупираме — започна той.
Стайлс се държеше така, сякаш Медсън нищо не беше казал, и отбеляза:
— Маклоски, изглежда, има полицейска охрана, защото никой не може да се доближи до жилището му. Нашите екипи откриха цивилни ченгета, които наблюдават сградата.
Какво толкова си се разтревожил за Маклоски, каза си Медсън, но не можеше да каже на Стайлс истината. Може би ченгетата имаха някаква следа и искаха засега да пазят убийството на Маклоски в тайна.
— Забрави за Маклоски. Убеден съм, че момичето е тук, във Вашингтон. Гледаш ли „Срещни се с пресата“?
— Разбира се.
— Включиха я чрез Скайп, но предчувствието ми подсказва, че е тук. — Медсън стисна зъби. Малката кучка. Стайлс не отрони и дума за „Срещни се с пресата“. Вероятно смяташе, че Медсън е бил наритан. — Какво друго имаш?
— След като момичето и мъжът са слезли от влака, намерихме представителството на „Херц“ в Уилмингтън, където мъжът, с когото тя сега пътува, е наел кола.
Медсън почувства прилив на адреналин.
Стайлс продължи:
— Направо няма да повярваш. Става дума за Ричард Блум. Открихме го по номера на кредитната му карта. Използвал я е да плати стая в хотел „Уилърд“. Сигурно са отседнали заедно.
5
Англ. неологизъм, образуван от сливането на думите за закуска и обяд; комбинация от късна закуска и ранен обяд. — Б.р.