— Проблем ли има? — попита той.
Какво друго би могло да бъде. Минаха два дни, а най-добрият му човек не можеше да свърши работата. Досадната малка кучка с големите цици продължаваше да се разхожда наоколо с неговите данни в джоба! Обаче Медсън си замълча и отговори сдържано:
— И така може да се каже. Изглежда момичето два пъти е видяло изпълнителя. Нуждая се от ново лице, което тя не може да познае, за да се свърши работата.
Екзейвиър дълго не продума. Най-накрая каза:
— Изненадан съм. Искаш сегашният изпълнител да бъде изтеглен от задачата?
— Не, няма да навреди, ако продължи да търси момичето. Просто не искам да попадне на новия й приятел. Разбираш ли?
Отново настъпи пауза.
— Разбрах.
— Добре. Момичето и мъжът, с когото пътува, са отседнали в хотел „Уилърд“ във Вашингтон. Мъжът се казва Ричард Блум. Запомни ли?
— Да.
— Накарай новия човек да свърши бързо работата.
Дени се обади на майка си от „Уилърд“. Преди връзката да се осъществи, тя остави съзнанието й да отплува към къщата край Туин Лейкс. По това време на годината — малко преди Деня на загиналите във войните6 — в неделя сутрин нямаше да има лодки в езерата. Спомни си как с баща й излизаха с кануто, миризмата на боровете, миризмата на мухъл от брезента на спасителната жилетка. Сега сезонът не беше за риболов, но пък прекрасен за разпускане, да чувстваш как мускулите на ръцете и гърба ти се свиват и разтягат, докато се оттласкваш с греблото. Тя щеше да гребе по същия начин с Гейб, като управлява кануто от задната седалка, както беше правил баща й с нея. Нямаше да чуват нищо друго освен плисъка на водата, песните на птиците от брега и шумоленето на вятъра в короните на дърветата.
— Ало? — Вдигна майка й.
Другите сетива на Дени бяха пълни с езерата и сега, когато чу гласа й, направо я заболя сърцето.
— Здрасти, мамо.
— Дени, заради теб ще получа някой инфаркт.
— Съжалявам, че не се обадих по-рано. Извинявай, че последния път бях толкова лаконична. Обаче отбелязвам напредък и съм добре. Вие как сте?
— Добре. Почакай, Гейб е до мен.
Само миг по-късно Гейб я поздрави:
— Здрасти, мамо. — Равнодушен. Сякаш беше прекалено голям, за да му липсва мама, макар че вече бяха минали ден и половина.
Дени почувства как й се свива гърлото. Деветгодишните…
— Здрасти, скъпи. Липсваш ми. — На всяка клетка от тялото ми.
Гейб мълчеше, затова Дени попита:
— Забавляваш ли се?
— Аха, но телевизорът се скапа.
— Да, развали се — натърти тя. — Нали не тормозиш баба си?
Чу го да въздъхва.
— Не.
— Ще се върна след ден-два. Тогава ще се позабавляваме. Искаш ли?
— Съгласен.
— Би ли дал телефона обратно на баба ти? Обичам те, Гейб. Липсваш ми.
След миг майка й попита:
— Какво става?
— Тази сутрин бях в телевизията. Участвах в „Срещни се с пресата“. Дебатирах с главния изпълнителен директор на „Фарма“ за ваксините. Мъж на име Гроувър Медсън. Справих се добре. Можеш да се гордееш с мен.
Майка й не отговори.
— А един човек, който е част от нашето движение „Ваксиниране по избор“, а някога е работил във фармацевтична компания, ми помага да разгадая една екселска таблица, която може да ни помогне да разберем какво става. Човекът, когото убиха в офиса ми, ми я даде точно преди да бъде застрелян. Той работеше в компанията на Гроувър Медсън. Мисля, че всичко случило се може да е свързано с Медсън.
Майка й пак не отговори. Това означаваше, че кипи и скоро ще избухне.
Дени продължи:
— Мисля, че скоро ще имам нещо, с което мога да ида в полицията.
Всичко, което майка й каза, беше:
— Сигурна ли си, че си в безопасност?
Дени си помисли дали да не й каже, че е пътувала с мъж, който сега й помага, но реши, че е лоша идея.
— Така мисля. — Но усети свиване в стомаха, което потвърждаваше, че лъже.
— Знаеш какво мисля по въпроса. Мога ли да те намеря на този номер?
— Да.
— Къде си отседнала?
— Засега в хотел. Добре съм. Честна дума.
— Обичам те.
— Обичам те — отговори Дени и много й се дощя да я прегърне. Затвори с усещането за някаква странност. Беше очаквала, че майка й ще й се нахвърли. Не беше характерно за нея да остави Дени да се измъкне толкова лесно. След това осъзна кое беше не по-малко странно. Не само нямаше словесен водопад от майка й, но бяха пропуснати и полезните съвети. Днес на Дени й се искаше да ги чуе, за да може после на спокойствие да отсее бисерите, които майка й неизбежно пускаше. Да, определено нещо не беше наред и тя отново усети как стомахът й се свива на топка.