Выбрать главу

Другиму само приходите от Нижни Новгород щяха да стигнат до края на живота, но при Момус парите не се задържаха дълго. Понякога той си представяше, че е вятърна мелница, в която се сипят банкноти и монети. Мелницата безспир размахва огромните си крила, смила парите на ситно брашно — диамантени игли за вратовръзки, чистокръвни жребци, многодневни гуляи, умопомрачителни букети за млади актриси. А вятърът духа ли, духа и брашното се разпилява из безбрежните простори, та не остава и прашинка.

Ами нека се разпилява, „зърно“ за Момус има предостатъчно. Чудната мелница ще работи непрестанно.

Обиколи сума ти панаири и губернски градове и усъвършенства занаята. Миналата година стигна до столицата. Хубавичко обра Санкт Петербург. Придворните доставчици, хитрите банкери и търговските съветници имаше да споменават Валето пика.

Момус реши да демонстрира изключителния си талант пред публика съвсем отскоро. Изкуши го дяволът на честолюбието. Доядя го. Да измисля толкова умни, невиждани трикове, да влага толкова въображение, толкова артистичност и душа, и да не получава никакво признание! Приписват подвизите му ту на шайка аферисти, ту на чифутски машинации, ту на местните власти. На православните и през ум не им минаваше, че всички тия chef-d’oeuvres са произведения на един майстор.

Парите вече не го задоволяваха, полакоми се за слава. Е, с фирмен знак се работи доста по-рисковано, но славата не спохожда малодушните. А хвани го де, като за всяка операция си е приготвил отделна маска. Кого да търсиш, кого ще хванеш? Някой да е виждал истинското лице на Момус? Друг път.

Порадвайте се, поклюкарствайте и се посмейте за сбогом, мислено се обръщаше към сънародниците си Момус. Поръкопляскайте на великия артист, защото няма да съм вечно с вас.

Не, той изобщо не възнамеряваше да умира. Но сериозно бе започнал да се замисля дали да не се раздели със свидните на сърцето му руски простори. Оставаше само да обработи старопрестолната столица и оттам нататък вече да се изяви на международното поприще — Момус усещаше, че е събрал достатъчно сили.

Москва е чудесен град. Московчани са още по-загубени от питерци, по-простодушни са, не са се парили, а са паралии. Момус се настани тук през есента и вече успя да демонстрира няколко изящни фокуса. Още две-три операции и — сбогом, отечество любезно. Ще пообиколи Европа, и ще прескочи до Америка. Беше чувал много неща за северноамериканските щати. Интуицията му подсказваше, че там ще има къде да се развърти. Може да предприеме прокопаване на някой канал, да направи акционерно дружество за изграждане на трансамериканска железница или, да речем, за издирване златото на ацтеките. Германските принцове пак бяха доста търсени, особено в новите славянски страни и на южноамериканския континент. Имаше върху какво да поразмисли човек. Момус вече беше взел някои предпазни мерки. Но трябваше да свърши някои неща в Москва. Туй дърво все още имаше доста ябълки за брулене. Много скоро московските писатели романи ще съчиняват за Валето пика.

На другата сутрин след забавния трик с английския лорд и стареца губернатор Момус се успа и се събуди с главоболие — бяха празнували цяла нощ. Мими обожаваше празниците, те бяха истинската й стихия, тъй че здравата се повеселиха. В хотел „Метропол“ палавницата бе превърнала луксозния апартамент в едемска градина: качета с оранжерийни тропически растения, полилеят — целият в хризантеми и лилии, килимът — обсипан с розови листенца, навред кошници с плодове от магазина на Елисеев и букети от цветарницата на Погодин. На шарен пръстен около една от палмите се бе навил питонът от зверилника на Морсели — същинска Змия изкусителка. Е, не съвсем убедителна, защото посред зима питонът спеше и нито веднъж не отвори очи. Затова пък Мими в ролята на Ева бе в стихията си. Като се сети за нея, Момус се усмихна и разтърка натежалото си слепоочие. Виновно беше проклетото „клико“. Когато, вече след грехопадението, се бе отпуснал в просторната порцеланова вана сред плаващите орхидеи (по петнайсет рубли едната), Мими взе да го полива с големи бутилки шампанско. А той посрещаше с уста пенливата струя и явно се бе престарал.