ПРОХОРОВ
Стани! Стани всички! Визитация!
Всички освен Хохуля, старият. Вова и Гуревич бавно стават.
БОРЕНКА (под бялата му престилка се вижда официален, шоколадов костюм, ризата му е тясна, дебелият му врат е стегнат с вратовръзка. Рядко го виждат така облечен: днес просто е дежурен санитар през първомайската нощ. Приближава се доволно към Стасик, който козирува вцепенен).
Значи ти липсват разни жлези в лудницата, а, мърша?
ТАМАРОЧКА
Не бой се, рожбо, сега ще ти ги наместим всичките.
Боренка, уж на шега, светкавично удря Стасик в диафрагмата, Стасик се гърчи, и се свлича на пода. Тамара сочи Вова.
Ами този плужек защо не става, като чуе заповед?
БОРЕНКА
Сега ще го питаме лично… Имаш ли оплаквания, Вовочка?
ВОВА
Не… Здрав съм като камък… Само че искам вкъщи … Там сега е нацъфтяла медуницата. Нали е краят на април. Вкъщи, като излезеш на прага — цяла поляна медуница, нашир и иадлъж, и пчеличките бръмкат…
БОРЕНКА (оправя си вратовръзката)
Аз съм си градско чедо,… съм я твойта медуница. Каква е на цвят бе, Вовочка?
ВОВА
Ами каква… Синичка си е, небесносиня… Като априлско небе по залез…
Тамарочка се смее, Боренка впива нокти в носа на Вовочка и го върти, носът посинява като априлска медуница. Вова плаче.
БОРЕНКА (продължава визитацията)
Как е, Хохуля, как е? След пет минутки идва Игор Лвович с инструмента си, голяма веселба ще падне, ще поподскачаш малко… ами ти, Коленка?
КОЛЯ
Имам оплакване. Втора година съм в тази стая. Щото нали ми казаха че съм бил естонец и че ме боляла главата… Само че аз отдавна не съм естонец, и главата не ме боли вече, пък все не ме пускат…
Междувременно Тамарочка е привлечена от зрелището отдясно. Серьожа се е обърнал към прозореца и кротко се моли.
ТАМАРОЧКА
А! Пак ли почна с твоите номера бе, кретен шибан! (Дуе морави бузи, тръгва към него.) Докога ще те уча аз! Първо дясното рамо, после лявото. Гледай де! (Хваща го за яката, плюе в лицето му, удря го първо с юмрук в челото, после се засилва — и по дясното рамо, после по лявото, накрая под лъжичката.) Още ли искаш? (Повтаря всичко още веднъж, но по-силно, весела и доволна.) Ей, лайно смачкано, ако те видя пак да се кръстиш, ще те удавя в клозета!…
БОРЕНКА
Не си цапай ръцете, Томочка, стига му. Я по-добре ела насам. (Блъска Коля и тръгва към Михалич, Витя и Гуревич.)
Следва го свитата: Прохоров, Алъоха и Тамарочка.
ПРОХОРОВ
Другарят контраадмирал не може да застане мирно пред вас, сам виждате. Наказан е за буйство и за покварена агентурност. Искам да кажа — за агентурна поквареност и буйство.
БОРЕНКА
Ясно, ясно… (Хвърля бегъл поглед към Гуревич, който умислено гризе нокти, и отива до Витя.)
Витя се усмихва розозо, проснат на походното си легло като гранпасианс.
ТАМАРОЧКА
Как си, Витенка, как си, рожбичко! (Засилва се и го пляска с яката, си длан по корема.)
Усмивката на Витя изчезва.
Как си с храносмилането, Витенце?
ВИТЯ
Боли…
БОРЕНКА (кикоти се заедно с Тамарочка )
Другите ни скъпи пациенти не ги ли боли? Я ги виж: кой знае защо, всички искат вкъщи — защо бе, Витюша? Много просто: заради тебе ги боли, лишил си ги от интелектуална отмора. Я им виж страдалческите мутри. Виж какво: дай да се разберем още сега…
ТАМАРОЧКА
…още сега отиваш да акаш и после всички игри да са си по местата. Иначе почваме аутопсията. Нали знаеш, миличък, че не режем живи хора, а само трупове…
Междувременно Прохоров наблюдава разтревожено Альоха Дисидента. Впрочем за това след малко.
БОРЕНКА (разкрачил шоколадови крачоли, скръстил ръце спира над седналия Гуревич)
Стани!
ТАМАРОЧКА
Защо не му е оправено още леглото на това чифутче?…
БОРЕНКА (все така кротко)
Стани.
(Гуревич седи вглъбен. Общо мълчание. Вдига с един пръст брадичката на Гуревич.)
Стани!!!
Гуревич бавно става и изненадващо за всичка изкрясква и удря Боренка в зъбите. Няколко секунди тишина — без обаче да броим писъка на Тамарочка. Боренка, изобщо без да реагира хладнокръвно сграбчва Гуревич, вдига го във въздуха и с всичка сила го запокитва на пода. И то така, че Гуревич да удари ребра в железния ръб на кревата. Следват два-три ритника в черния дроб — просто за ефект.
(На Тамарочка.) Сулфазин за пациента! Лично ще му го сложа.
ПРОХОРОВ
Какво да го правим, Борис… Нов е още… 3аблуден правдотърсач, неправилно разбрано чувство за чест и други атавизми…