Тропането на токчетата й се отдалечава. Всички пациенти внезапно отмятат одеялата, сядат в леглата си и гледат като омагьосани двете бели царици насред стаята.
(Завеса)
Пето действие
Между четвърто и пето дгйстше_ — _от пет до седем минути музика, която не прилича на нищо и същевременно прилича на всичко, което може да ни дойде на ум: смесица от грузински лезгинки, кафешантанни танци от началото на века, идиотската прелюди към партията на Варлаам от операта на Мусоргски, кан кани и кейкуоци, руски панаирджийски танци и най-бравурните мотиви в маджарските оперети от времето на разпадането на Австро-Унгарската монархия. Завесата се вдига. Същата трета стая след няколко часа: всичко изглежда толкова по-различно, че не си струва да се описва.
ПРОХОРОВ Раз-звиделява се!… Ал-льоха!!
АЛЬОХА Тук съм.
ПРОХОРОВ Изкарай нещо на китарата, Дисиденте! Изкарай нещо на сърцата на осенените ни каторжници. АЛЬОХА Пум-пум-пум-пум!
Представлението започва. Участвуват всички, дори комсомолският секретар Пашка Ерьомин: неизвестно къде е успял да се накърка, нали не му беше отпусната нито капка.
Пум-пум-пум-пум!
Пум-пум-пум-пум!
Ще си туря бяла рокля,
че и новия жакет —
хич от никой ми не пука,
татко ми нали е кмет.
ВОВА
Председателят ни даже
„Не плачете, значи, каже —
не плачете, не тъжете,
ами блока наторете.“
МИХАЛИЧ
Пък децата във школото хъркат,
мъркат, водка къркат.
Мамка ви, не си играйте,
а мома ми дайте!
КОЛЯ
На дваесе стана-
и е голям глупак!
На триесе стана —
и е гол ям глупак!
Четиресе стана —
и е голям глупак!
Стана на…
АЛЬОХА (прекъсва го)
Коленка командва рота-
браво, мой човек.
Вовата пикай в компота —
браво, мой човек!
ГРОХОРОВ
Шпионина от Минесота —
и той е мой човек!
Което естествено е насочено срещу Михалич, а той през това време опитва да прави с ръце разни фокуси като сенсансовоплисецката лебедица.
Тоз агент, агент ужасен,
след поредния бокал
на гърдите й прекрасни
безметежно си заспал.
Хо-хо!
Витя нахлува в танца с все тумбака си, вместо забрадка си е вързал калъфка.
АЛЬОХА (приближава се с танцова стъпка към Витя)
Леле мале, ще те чукна!
Няма страшно, Бобик пукна!
Как я караш пак самичка
Манечка?
ВИТЯ (кокетно) Карам, карам, па прекарам,
карам, карам, па докарам.
Все докарва си но нещо
Манечка.
Просто вече, не ми стиска,
просто много ми се иска
да замина догодина
в Пиза или в Аржентина!
Хопа!!
Междувременно Гуревич с тревога се взира в полусънения Хохуля. Ясно вижда как Хохуля, нищо че е изпил само някакви си сто и петнайсет грама, бързо гасне.
ГУРЕВИЧ (отива при него, бута го) Хохуля! Искаш ли да му джапнеш още едно за освежаване на душата. Чуваш ли ме?… Не чува… Предавам по букви. Хохуля… да му джапнеш… Д — Движение на необвързаните, ДуайтАйзенхауер, Девически мечти, Дивни бедра, Ден на труда… „Д“. Ами „дж“… Как ще ме разбере за „ДЖ“?… Изгубили сме я, проклети да сме! Пък колко букви са измислили Кирил и Методий — и ДЗ, и Б, и Х, и… Ама не, най-важната да я забравим… Стоп, момчета!!! — Хохуля не диша!…
Едни се скупчват около мъртвеца, други продължават безгрижното си буйство.
ПРОХОРОВ
Да, ето до какво води лечението с електрошок! Ето ви едно блестящо потвърждение за несъстоятелността на медицината ни!
Стасик застава до трупа и вирва брадичка в позата на страж пред Мавзолея.
ГУРЕВИЧ
Нищо. Ннщо неочаквано. Трябва винаги да се осланяме на съдбата и твърдо да вярваме, че най-лошото тепърва ни чака.
ПРОХОРОВ (добавя)
РьонеДекарт. И никой да не скърби! Днес празнуваме Валпургиевата нощ на силата, красотата и
грацията! Ха-ха! Всички на дансинга! Дами канят! Альоха!
АЛЬОХА
Пум-пум-пум-пум!
Пум-пум-пум-пум!
Пък аз обичам всички,
пък аз обичам всичко:
и романчетата шпионски, и мъглите албионски,
и хавайските китари,
и луксозните цигари, и сионските глупаци,
и сиамските близнаци… Уй-йу-йу-ууууй!
(По мотив на Чайковски.)
И недей поглеежда ти,
и недей пощиппва ти,
и недей окпииипва ти
момиинскитее бедра…
ВИТЯ (по мотив на Калман, тресе тумбак)
Защо, защо, о, Боже мой?
Защо, защо, о, Боже мой?
Защо, защо, о, Боже мой?
Защо, защо, о, Боже мой?