АЛЬОХА
Ех, довърши ме ти мене с тия… форми на прекрасната Ванцети! Дайте насам една полякиня бе…
ПРОХОРОВ Няма вече полякини!
ВИТЯ Ами тях защо? Заради Тарас Булба ли?…
ГУРЕВИЧ Да ти плюя на Булбата!… Защото са ни изпреварили в географската си близост до Европа и…
ПРОХОРОВ И в историческата си омраза към чифутите…
АЛЬОХА (подражава на патрона си) Имам предложение: да разжалваме другаря Прохоров на мой ординарец заради вулгарност и да го лишим от следващата чаша…
ГУРЕВИЧ Срамота! Такива шегички заслужават юмрук…
Прохоров пристъпва към Альоха и го удря. Боже! Пак сбъркахте всичко!… Както и да е. Я по-добре ми кажете щом сте готови за подвиг: кой от вас обича французите?
ВСИЧКИ Всички
ГУРЕВИЧ (саркастично) Всички ли?
ВСИЧКИ (опомнят се) Никой.
ГУРЕВИЧ
Видяхте ли! Прекалено много престъпления имат те — и десните ребра на Багратион, и корема на Александър Пушкин, и лявото око на Кутузов, и…
КОЛЯ (залита пиянски) Ама това са турците!… Окото на Кутузов…
ПРОХОРОВ
Отде накъде турците? Какви турци?! Нашият български другар Антонов отдавна изпозастреля с карабината си всички турци на площад „Свети Петър“ в Рим. И лично аз съм виждал една чудесна картина — Кутузов на кон влиза не знам къде си и си има две очи…
ГУРЕВИЧ
Там е работата я. Руският човек не може да е едноок. Виж, онези — те могат да си позволят подобно удоволствие, всичките му адмирали Нелсън-Рокфелеровци. А ние не, ние не можем. Тревожната обстановка във Вселената ни задължава да си отваряме на четири и двете очи. Да.
Аплодисменти.
КОЛЯ
Но… Лисабон… нашият толкова красив Лисабон!…
ПРОХОРОВ
Какъв е тоя Лисабон? Изобщо какво е това Лисабон? Полейте го с вода от всички страни и не пускайте никого! Така де. Или-запалете го от всички страни и пак не пускайте никого!…
ГУРЕВИЧ
Яд ме е дори да чувам тази дума — „Лисабон“. Когато мн кажат „Лисабон“, ми се пука жлъчката. Редно ли е да ми се пука жлъчката? Не е редно. Значи и Лисабон да пукне тогава!
Аплодисменти.
Трябва ли ти на тебе Лисабон. Коля?
КОЛЯ Тцъ.
ГУРЕВИЧ А на теб, Витя?
ВИТЯ Хич.
ГУРЕВИЧ
Видяхте ли — в този свят има неща, които не трябват на никого-но цъфтят, благоухаят, има ги. А на човечеството не му стига дори насъщното. С две думи — Лисабон ще го няма… Мога ли обаче да разчитам на стратегическите си съюзници?
ВСИЧКИ (един през друг) Можеш, можеш, Гуревич! Дай да гаврътнем по още едничка!…
ГУРЕВИЧ Браво, на място казано.
Гаврътват по едничка.
СЕРЬОЖА
Добър ден или пък вечер, вече ми е все едно, чистосърдечни си привети ти пращам с мъничко писмо. Как си, покойна ми мамо, поздравява те син ти Федя. (И внезапно се разкикотеа-невероятно-никой не го е виждал дори да се усмихва. Изкикотва се, завърта се като пумпал, пада на пода и рита в странни пароксизми.)
Всички за малко млъкват. Музика.
ГУРЕВИЧ (мръщи се) Ама че работа… Майка му стана жива — и поради това той стана труп…Историята отдавна познава смъртни случаи поради внезапно доставена радостна вест. Мишел Монтен.
СТАСИК (отърсва се от позата на маззолеен часови и отново почва да пулсира от ъгъл до ъгъл) Родените под знак за качество не помнят земния си път. Но чий — отрепките, чудаците — си носим спомена отвъд! Отпуснете се, хора, раздвижете китките. И недейте убива ближните си, моля ви — това ме огорчава. Бог е по-мъдър от човеците! Дръжте се за ризата Христова! (И пак се вкаменява: този път в коленопреклонна молитвена поза.)
ГУРЕВИЧ (продължава вдъхновено) А щом го няма Лисабон, става ясно, че другите континенти ще се продънят от само себе си. Иде часът на Въздаянието! Да пийнем по още една, братя мои, за да го приближим!…
АЛЬОХА (пие пръв, поема си дъх и прави опит да възобнови представлението)
Пум-пум-пум-пум,
пум-пум, пум-пум.
Ей го, краят идва днес,
ще ни сгащи — ей го, ей го!
Будим се — и няма свят,
няма рубли,
няма чест,
нищо свято няма днес,
Сирия посреща Рейгън.
ХОР (на вече успелите да пият)
Нищо няма на света!
Вологда посреща Рейгън.
ГУРЕВИЧ Млък! Идиоти оляни! Нищо не сте разбрали значи от вдъхновените ми прозрения! Всичко объркахте…
ПРОХОРОВ Идеално разбрахме всичко, Гуревич. Само че ти си забравил, че има ООН и Перес де Куеляр…
ГУРЕВИЧ
Добре де. Нали все едно никой от нас няма да спасява този чумав свят! И вие, всичките, докато пирувате, недейте забравя за чумата. Пирът е хубаво нещо, но има и по-важни неща.