Выбрать главу

КОЛЯ

Страшно много. Не издържам вече…

ПРОХОРОВ

Ясно. Военен съд. Естествено, че е жалък сега този антипартиен ръководител, този антидържавен деец. Този антинароден герой, този ветеран на три контрареволюции — той е безпомощен посерко, ние разбираме, не е лесно да се издържаш със скромните подаяния на ФБР… Но и дърдоренето, и молитвите му са познатите гримаси на извечннте ни врагове. Извечните гримаси на познатите ни врагове. Вражеската извечност на гримасьорите ни. (Крачи вдъхновено.) Значи така, антикремълските мечтатели разчитат на снизхождението ни. Но ние живеем в сурови времена и по-добре по-рядко да употребяваме думи от типа „снизхождение“. Със смъртта можем да си бием майтап само по време на война, в мирно време майтап със смъртта не бива. Военен съд. В името на народа боцман Михалич, този ядрен манияк с будьоновка и злобно пентагонско псе се осъжда на доживотно обесване. И условно на заточение във всички руски затвори целокупно!

Почти масови аплодисмента.

А засега — поради липса на инвентар — го вържете по-стегнато за кревата. Да си обмисля последната дума.

Альоха и Пашка повалят Михалич на леглото и го връзват с чаршафи, и кърпи така, че изобщо ди не може да помръдне.

ЛЮСИ (нахълтва в стаята, привлечена от пъшкането на палачите и оглушителното ръмжене на жертвата)

Какво става тук, момчета? Я го оставете на мира. Всеки ден само ще ми се съдите. Къде беше свободното легло? (Отваря шкафа, вади чисти чаршафи и бодро ги хвърля върху един незастлан дюшек.) Почва визитацията.

АЛЬОХА (хваща полекичка миниатюрната Люси за раменете, пъчи тумбак, пули гноясали очи, танцува сладострастно до нея, а после пее коронната си песен, като първо се думка по шкембето и тръска глава.)

Ах, дълго-дълго ще сънувам

таз болница за алтави

и дваж по-дълго ще сънувам

задника ти палав.

ПРОХОРОВ

Альоха! Припева!

АЛЬОХА

Альоха, я хвани китарата!

Ей богу — ще си взема рижава жена!

Альоха-ха, хвани китарата,

ей богу, ще си взема рижава жена!

Пум! Пум! Пум! (Дъни се по корема.)

Ей богу, честно,

честно, честно,

ще си взема рижава жена!

Пум! Пум! Пум!

Разкопча се тя до голо

и запретна се отдолу,

и насмалко да ми секне

дъх-дъх-дъх-дъх-дъх-дъхът.

Мичманът повръща в трюма,

боцманът не казва дума!

Хо-хо-хо-хо!

ПРОХОРОВ

Припева, Альоха!

АЛЬОХА

Ал-льох-ха-ха, хвани китарата,

обаче хич те няма тоя път!

Пум-пум-пум-пум!

Да си я хваща, неговата вяра —

а аз… (хили се) А аз…

Аз честно, честно,

ама много честно…

Люси пръхти, не й е за пръв път, тръгва към вратата. И едва не се сблъсква с влизащия Гуревич. Той е с жълт халат като всички_, _косата му е мокра. По лицето му не личи, че е бит, но по всичко останло личи идеално и всички разбират: Боренка и санитарят от банята…

ЛЮСИ

Ах, ето ви и вас… Леглото ви е първото отляво, застелете го, ще ви помогна, ако има нещо…

ГУРЕВИЧ (вбесен)

Сам! Сам! Изчезвай, маце!…

Люси изчезва. Песента временно спира. Гуревич мачка чаршафите на топка, запокитва ги в ъгъла на кревата, после гледа надясно: розовият Витя го наблюдава с апетит, гали се по корема все по-умилно и се облизва, от време на време се обръща към възглавницата си, за да потисне някакъв разбираем само за него смях. Гуревич го гледа близо половин минута, после не издържа. Обръща се към съседа си отляво: стегнатият като вързоп Михалич още шепне нещо, лицето му е отпаднало, окаяно. Стасик се е навел над него.

СТАСИК

В този миг всички гробари на социализма по целия свят се изповядват и причестяват… Ти защо се опъваш, дядка?…

ПРОХОРОВ (на Стасик)

Шт, чеденце! Остави ни да си поприказваме с човека…

СТАСИК

Не-не, трябва му минутка самовглъбяване… Не познавате Изтока… Гмуркаш се… значи… или те гмуркат, но разбираш: завинаги отмират времената, когато те е нямало-къпят те, следователно съществуваш… Когато наложницата на китайския император се къпе в басейна на сплетените орхидеи — точно така се казва — Басейн на сплетените орхидеи, — пускат вътре дванадесет есенции и седемнадесет аромата…

КОЛЯ (застава зад него)

…но който подир туй се облича в жълто одеяло, без да е познал истината и самоограничението — той е недостоен за жълтото одеяло. Можеш ли да ми разясниш тази дхарма?!…