ГУРЕВИЧ
Мда… всъщност да… щом кръстницата е за гевреци, няма смисъл да се вика.
СТАСИК (докато пак минава край тях)
Всичките ни кръстници отидоха за гевреци: викаш, не викаш — никой не те чува…
СЕРЬОЖА
Не бе, не бе… Гевреците нямат нищо общо, не го ли разбирате? Нали той първо й откъсна главата, а после…
ПРОХОРОВ
Утре, утре за тия неща. Пълзи си на воля до утре, Серьожа. Значи слушай сега, Гуревич: виждаш, че при нас от време на време има дребни битови неуредици. Иначе може да се живее. Две-три седмици те дупчат, после хапове, после шут в дирника и чао. И цветен телевизор даже си имаме, и две канарчета. Днеска си траят, понеже утре е Първи май. Иначе пеят. Дори Витя реши да не ги закача и да не ги опитва на вкус, а то ще рече висша атестация, за вокалистите, нали съм прав, Гуревич? Обаче от шашките и доминото не остана нищо — всичките ги излапа наред. Шест и шест оцеля по чудо, Хохуля го скри под възглавницата и си играеше самичък на шест и шест и все печелеше. И на третия ден — шаш!: шест и шест му го няма под възглавницата. Хохуля не си намира място от рев, Витя се подхилва. После всичко свършва — Хохуля изпада в неизвестна прострация, оглушава и се превръща в сексуален мистик … а Витя междувременно отпочва шаха…
Гуревич вижда шкафчето в средата на стаята, върху него има празен шах и една бяла царица.
СТАСИК (спира рязко до тях)
Всичките ги изкльопа! Само за бялата царица още му е жал — и защо, да го пита човек? Голям пакостник — всичко изяде: и тайм-аута и дамския гамбит, и сицилианската защита…
ПРОХОРОВ
Виж сега какво, Витя. (Сяда на леглото му.) Нали изяде всички игри. Кажи ми-нали ги изяде от нравствени подбуди, а? Прекалено хазартни ти изглеждаха, нали? Ето, виж, той е доктор от Центъра. (Сочи Гуревич.) О! Голям специалист! (Вдига палец.) Интересува се защо кльопаш толкова много? Не ти ли стига тукашният фураж?
ВИТЯ (не издържа погледа на отговорника, спира да се гали по корема, закрива очи с ръка)
Сладко ми е…
ПРОХОРОВ
А защо ти дожаля за бялата царица, а?
ВИТЯ
Мъчно ми е… Толкова е самотна…
ПРОХОРОВ
Ясно… Я ми кажи сега, Витенка, като спиш, само кльопачка ли сънуваш?
ВИТЯ
Не… не… и принцесата…
ПРОХОРОВ
Принцесата ли? Мъртва?
ВИТЯ
Не бе, жива си е принцесата… Първа хубавица, със синя панделка. Като Пепеляшка… И Принцът само я обикаля… И само я бие по главата със стъклената пантофка.
ПРОХОРОВ
Ти пантофката ще я изкльопаш ли? Кльоп-кльоп?
СТАСИК
Не е Витя той, не е. Лапачко трябва да му викаме. Лапачко Кльопадзе…
ВИТЯ
Ще я изкльопам… За да не я бие.
ГУРЕВИЧ
Ами ако принцесата е умряла? В смисъл — ако я е пребил вече? Съвсем. Мъртвата принцеса ще я кльопнеш ли?
ВИТЯ (засмян)
Да…
ГУРЕВИЧ
Ами седмината богатири ако са с нея, а?
ВИТЯ
И тях.
ГУРЕВИЧ
Ами трийсет и тримата от другата приказка?
ВИТЯ
Аха… Ама да не ми пречат сестрите… Ще ги хапна…
ГУРЕВИЧ
Ами… ами я слушай… Четирийсетте разбойника с Али баба барабар.
ВИТЯ (със същата безгрижна страшна усмивка)
Да… (Потъва в мечти.)
ГУРЕВИЧ (упорито)
Ами четиридесетте хиляди братя, за които пише Уилям?! И тях ли дори?!…
ПРОХОРОВ (пресича ракговора)
Стига вече. Утре съдим и тебе, и Пашка комсомолеца. Какво ти пука? Нали се отказа от Адмирала — разбирам те. Адмиралите са само хрущяли… Серьожа! Клайнмихел! Веднага тук… Кажи… Виждал ли си по лицето на този престъпник дори иай-леки следи от разкаяние?
СЕРЬОЖА
Не, не съм… И покойната ми майчица ми намигна тогава: дръж под око Пашка, — дали ще го хване поне мъничко срам, че се погаври така с мене? Обаче не, не го беше срам, цялата вечер се налива с водка и най-хулигански нарушава дисциплината… И не ми даваше да отварям прозорчето, та да не мирише толкова на мама…
СТАСИК (пак минава, покрай тях)
Чудесно е все пак да живееш в разлагаща се епоха. Едно му е лошото само. Не трябваше да отнемаме лимфните жлези на хората. Добре де, взехме им гевреците и киселите, краставички-бива. И пъпешите им взехме — голяма работа, и без пъпеши се живее. И плебисцити не ни трябват. Оставете ни обаче поне лимфните жлези…
Докато Стасик държи речи, двете крила на вратата на трета стая се разтварят и на прага стъпват брат Боренка и сестра Тамарочка. Не гледат болните — оглеждат ги кръвнишки. И двамата знаят, че дори само появата им всява във всички стаи мигновено вцепеняване и униние, което си съществува и без тях.