Кора Лий изписка, което привлече вниманието им.
С нея танцуваше Ото или по-скоро я вдигна и завъртя като парцалена кукла.
— Яа, лека ште като пердзе — заяви той с бумтящия си глас.
Кора Лий се изкиска. Краката й докоснаха земята и тя влезе в крак с дългите стъпки на Ото.
— О, Ото, толкова сте едър, почти не ви смогвам.
— Яа, Ото е голем и зилен.
Той отново повдигна Кора Лий и я завъртя. Лейди Памела и партньорът й отскочиха от пътя на кринолина на Кора Лий.
Тя избухна в смях. Ото отново я повдигна във въздуха, докато я водеше във вихъра на танца. Кракът й се удари в една от факлите. Остин видя всичко като на забавен кадър. С вик се спусна към факлата, която се преобърна. Мария Консуела изпищя. Факлата падна върху края на средновековната й одежда и пламъкът тръгна по нея. Всички жени запищяха. Музиката спря със скърцане. Остин ритна факлата настрани, но пламъците вече пълзяха нагоре по полата на Мария Консуела. Той я грабна изотзад и я метна в дълбокия край на басейна.
Тя падна със зрелищно плискане и съскане от умиращия огън. Потъна до дъното, а от водата се издигна пара.
Остин спря до басейна. Другите се събраха около него. Операторите си проправиха път да заемат добра позиция за снимане. Мария Консуела приличаше на черна буца на дъното на басейна. Дали един вампир може да се удави? Остин не знаеше. Погледна към другите вампири. Май не. Те не изглеждаха особено загрижени. Но може би просто бяха студени, безсърдечни копелета.
— Може ли да плува? — попита той.
Ванда се взря във водата.
— Явно не.
Остин и Гарет се спогледаха. Гарет сви рамене с изражение, което казваше: „Нека се удави. В крайна сметка тя е вампир“.
Остин погледна Дарси. Тя му хвърли умоляващ, паникьосан поглед. Испанската вампирка сигурно й бе приятелка.
— Егати. — Той изрита обувките си от краката и изгледа мъжете вампири свирепо. — Никой от вас ли не може да плува?
Те поклатиха глави.
Остин си свали сакото, подаде го на Гарет и се гмурна в студената вода. Издърпа Мария Консуела от дъното на басейна. Тя веднага зарита и замаха с ръце. По дяволите. Трябваше да убива вампирите, не да им спасява задниците. Сграбчи я за ръцете и ги скръсти пред тялото й, за да я укроти. След това я притисна до гърдите си и се оттласна от дъното на басейна. Излязоха на повърхността.
Мария Консуела хриптеше и плюеше. Започна да гълта жадно въздух, а след това закрещя на испански. Доколкото Остин успя да схване, тя кълнеше Ото с някаква чума. Стисна я здраво и заплува към стълбата. Роклята й беше цялата усукана около нея и тя не можеше да се качи, затова той я преметна през рамото си и я изнесе от басейна. Сложи я да седне на един шезлонг.
— Madre de Dios!17 — строполи се Мария Консуела драматично. — Спасихте ми живота.
— Така е. Вие сте герой! — възкликна лейди Памела.
— Бога ми — притисна ръка към гърдите си Кора Лий. — Никога не съм виждала мъж да проявява такава смелост.
— Извинете ме — отвърна Остин и взе сакото си от Гарет. — Трябва да си сложа сухи дрехи. Няма да мога да танцувам, така че ще разбера, ако се наложи да ме отхвърлите…
— Глупости на търкалета — прекъсна го Кора Лий. — Ще ви изчакам. Най-малкото, което мога да сторя.
Остин намери обувките си.
— Не ме разбрахте. Не мога да танцувам с вас, защото не умея.
Кора Лий ахна в шок и размени отчаян поглед с една от другите жени.
— Трябва да му се прости невежеството — заяви Мария Консуела, която прерови дрехите си за броеницата и я целуна. — Всички сме били грешни пред Бога.
Набожна вампирка? Остин поклати глава. Колкото повече научаваше за света на вампирите, толкова повече се объркваше от него.
— Той е герой — обяви лейди Памела. — За мен би било чест да го науча да танцува валс.
Ванда се ухили.
— И аз бих го понаучила на някои движения.
— Не бива да го наказваме — настоя Кора Лий. — Той е герой.
— Несъмнено — съгласи се принцеса Джоана, докато изучаваше Остин. — Той знае как да защитава своите.
Вътрешно Остин простена. Имаше ужасното усещане, че все пак нямаше да си ходи тази вечер.
Глава 15
Дарси обяви половинчасова почивка, за да даде време на подгизналите да се преоблекат.
— Благодаря ти — промълви тя, когато мина покрай Адам, запътена към Мария Консуела. Той я погледна неразбиращо, след което изчезна с мокрите си дрехи.