Царят на гущерите пък дал на булката една люспа от челото си, па й рекъл:
— Дръж тая люспа. Когато я потриеш с пръст, аз ще дойда при тебе, където и да съм.
Царицата на жабите подарила на булката един елмаз, през който можело да се вижда всичко, що става по земята, дори и накрай света. Рибият цар пък й дал една раковина, с която се слушало всичко, що се говори, на който край на земята и да е. А царят на слепоците й подарил една свилена връв, която, като се хвърлела, по нея човек можел да се качи чак до небето.
В това време булката видяла, че реката почва да клокочи и да тече. Тя гребнала вода в една паничка и я отнесла на бабата, но не й показала подаръците, получени от животните. Магьосницата й дала един позлатен кърчаг — да налее в него водата и да отиде в двореца. Бабината храненица взела кърчага и — право при царя. В това време царят, царицата и дъщеря им били тъкмо седнали на трапезата да обядват. Царедворците съобщили на царя, че един момък иска да се яви при него. Царят станал от трапезата и казал да пуснат момъка. Влязла бабината храненица, преоблечена като мъж.
— Царю честити — рекъл момъкът, — чух, че си имал дъщеря за женитба, но младоженците й не оцелявали. Дошъл съм да ти стана зет.
— Хубаво — рекъл царят. — Сума момци се изредиха, но никой не оживя. Види се, че клетва тегне над нашия дом — да не влезе жених вътре: всички се вкаменяват.
— Аз ще разсипя клетвата — казал момъкът. — Ще дам на дъщеря ти да пийне благословена вода и тя ще умори в нея беса, който вкаменява момците.
Направили сватба — никой да не види и да не чуе, защото царят се боял, че и тоя момък ще се вкамени. Ала когато вечерта младоженците влезли в брачния чертог, момъкът дал на булката си от водата, тя пийнала и когато го целунала, той се не вкаменил. Невястата тогава се много зарадвала и рекла:
— Слава Богу, че се намери мъж и за мене. Само сватбари нямаме: толкова глуха сватба никой не е празнувал.
— И сватбари ще дойдат — утешил я младоженецът. — Недей скърби!
Тогава той полял с благословената вода един по един вкаменените момци, които се били наредили в чертога на дълга редица: комуто капнел капка, веднага оживявал. Момците се пробуждали като от сън и не можели да се опомнят къде са. Младоженецът им разказвал за чудното преображение и те почнали един по един да му честитят невеста и да му благодарят, че ги е съживил. Тогава се дигнала в чертога голяма веселба, песни, глъчка и смях. Царят и царицата, които мислели, че и новият младоженец е вече станал на камък, се почудили, като чули веселата глъчка, и отишли да видят. Но дваж по-голяма била почудата им, като видели чертога, пълен с момци, и като разбрали, че вкаменените са оживели. Тогава младоженецът казал на царя:
— Царю честити, недей се чуди, като гледаш оживели ония, които бяха доскоро камък! Тежката клетва над тоя дом се разсипа, но ти не знаеш, че над мене тежи дваж по-тежка клетва: казано ми е, че ако обвържа със сватбена дума някоя мома, ще умра в същия миг. Затова аз не мога да остана при тебе за зет: омъжи дъщеря си за някого от тия благородни момци и царски синове, когото си избереш, а мене пусни да си вървя, защото пътят ми е дълъг.
Като чули това, момците почнали да спират своя избавител и да го молят с най-скъпи подаръци за благодарност, че ги е съживил. Но той не щял и да чува за дар. Още по вече го спирал царят: той му предлагал дори половината си царство! Искал да го осинови, да го направи пръв царедворец, но момъкът рекъл:
— Царю честити, аз съм сирак. Отгледала ме е една баба, която ми е наместо майка. Тя е бедна жена, та ще се израдва на твоите подаръци: нея повикай и я питай какво иска да й дадеш. А мене ме пусни да си вървя!
— Добре — казал царят. — Нека дойде майка ти още утре в двореца — да я надаря, с каквото иска.
Върнала се вампировата булка при бабата и всичко й разказала. Магьосницата още на другия ден отишла в двореца. Съобщили на царя, че една окъсана бабичка иска да влезе при него. Царят заповядал да я въведат в чертога.
— Добър ден, царю честити — рекла магьосницата. — Да ти е жива челяд, да ти са дълги дните! Защо си ме викал?
— Ти ли си майка на оня момък, който идва вчера да иска дъщеря ми?
— Аз съм, царю честити.
— Хубаво, бабо, че си отхранила такъв умен мъж и си го научила на всички знахарски тайни. Той съживи момците, които стояха вкаменени в брачния чертог на двореца. Той даде на дъщеря ми лековита вода, с която отрови в нея беса, дето вкаменяваше момците.
— Не може да бъде — рекла учудено бабичката. — Де се е чуло и видяло — вкаменен човек да оживее? Ти шега ли си правиш с мене?
— Как да не може? — казал царят. — Колкото момци се бяха вкаменили, все оживяха. Та съм те повикал да те наградя, че си отгледала такъв син, който ми направи толкова голяма добрина. Какво искаш да ти дам?