Александър учтиво ми подаде ръка, като викториански джентълмен и осветявайки със фенерчето ме поведе надолу по тъмните стъпала на стълба.
Преминахме през помещение, което със сигурност е било стая за преобличане на служителите. Стаята без прозорци изглеждаше перфектна за дом на вампири. Няколко шкафчета стояха изправени до стената и дори имаше няколко дървени пейки. Сега помещението изглеждаше като сметище за отпадъци, застлано с кутийки, торбички и няколко захвърлени гуми на колела. Не се виждаха никакви ковчези.
Мазето беше огромно, студено и влажно. Няколко пещи с размера на мамут бяха разположени в средата на стаята. Почти можех да чуя оглушителното бумтене на горящите цепеници. Сега металните врати бяха ръждясали и разкривени, а няколко дори лежаха на циментовия под.
— Уау, с още няколко паяжини и един-два призрака това място ще да е перфектно — казах аз.
— Може да е наше — отговори ми Александър, държейки ме близко до себе си.
— Можем да сложим триножника ти ето там — казах аз и му посочих към празния ъгъл. — Ще имаш предостатъчно пространство да рисуваш.
— Можем да направим рафтчета за колекцията ти от прилепчета.
— И да си донесем тук огромен телевизор, за да гледаме филми на ужасите. Няма да ми се налага да ходя на училище и ще е тъмно по 24 часа на денонощието.
— И никой няма да ни закача нито футболни сноби, нито дори отмъстителни вампири — каза с усмивка Александър.
Точно тогава чухме лай.
— Какво беше това? — попитах аз.
Александър повдигна веждата си и се заслуша.
— По-добре да тръгваме. — Предложи ми ръката си и ме поведе извън мазето, към предната част на сградата.
В една малка ниша Александър откри друга стълба и освети пътя ни обратно към приземния етаж.
Докато Александър изследваше една канцелария, аз разучавах коридор пълен с кутии, парче картон, което покриваше прозореца и товарен асансьор от каменната ера.
Махнах картона от прозореца, за да пропусна светлината в огромния асансьор.
Тежката врата на асансьора висеше отчасти отворена. Не можех да видя ясно вътре, така че се промъкнах под ръждясалата врата. Когато стъпих вътре, чух отвратителен скърцащ звук. Бързо се обърнах, за да видя как вратата се затваря.
Стоях в абсолютна тъмнина. Не можех да видя по далеч от носа си.
— Александър! Измъкни ме от тук! — крещях аз.
Удрях по вратата.
— Александър! Аз съм в асансьора!
Опипах цялото табло, усилено опитвайки се да намеря бутон, който да натисна. Повърхността беше гладка. Опипвах отсрещната стена и открих нещо, което сметнах за лост. Опитах се да го дръпна, но не помръдна.
Обикновено тъмнината ми носеше успокоение и намирах утеха в плътно затворени пространства. Но сега бях в капан.
Умът ми започна да мисли за бедните души, които бяха срещнали съдбата си в асансьора на фабриката Синклеър. Представих си кървавите нокти останали забити във вътрешната част на вратата с десетилетния, служещи за гробница на младите вандали.
Имах чувството, че ще си остана затворена тук завинаги.
Чух скърцането на въжетата. Тежки стъпки отекнаха по дъските над мен.
— Александър! Измъкни ме от тук! Веднага!
Почудих се дали въжетата след толкова време все още бяха непокътнати; и ако не, то асансьора можеше всеки момент да полети надолу към недрата на мазето.
Дори ми се стори, че чух писъците на призраците — докато не осъзнах, че писъците идваха от моята уста.
Изведнъж вратата се отвори и едва успях да зърна свръх широките черни панталони и военни кубинки застанали пред мен. Очите ми се присвиха, опитвайки се да привикнат към лунната светлина нахлуваща от непокрития прозорец на коридора.
Стоях в средата на мърсотия с овална форма, предната част на овалната фигурата беше поразвалена, сякаш нещо тежко беше влачено през нея.
Александър ме издърпа навън преди вратата да се затвори отново.
Притиснах го с малкото останала сила в мен.
— Ти ми спаси живота.
— Едва ли. Но си мисля, че откри нещо.
Стояхме на разстояние и изучавахме съдържанието на асансьора. Надгробен радирунг2 запълваше стените. В ъгъла имаше античен свещник и калаен бокал.
— Джагър имаше същите надписи в апартамента на Клуб „Ковчег“! — възкликнах аз ентусиазирано. — Липсва само ковчега.
— Трябва много набързо да си е тръгнал.
— Защо ще си тръгва? Джагър може да остане скрит за няколко вечности на място като това. И този асансьор лесно би побрал два ковчега.
— Сигурно се е почувствал застрашен.
— Заради историята с призраците?
2
При тази техниката металната плоча се покрива и от двете страни със специално подготвен грунд, след което се изобразява чрез използване на графични игли, шабери, рулети, четки и др. Грундът има свойството да се отнема при допир на графичния инструмент, при което се открива метала и се и извършва киселинното разяждане. Отпечатания графичен лист също се нарича „офорт“ — Б.пр.