Най-увлекателните книги за масовия читател, които съм чела за Флоренция и Медичите, са написани от Кристофър Хибърт, сред тях и „Флоренция: биографията на един град“, публикувана от „Нортън“, както и „Домът на Медичите: възход и падение“, публикувана от Мороу.
Други подобни четива са „Медичите от Флоренция: семеен портрет“ от Ема Микелети, публикувана от „Бекочи Едиторе“и „Медичите“ от Джеймс Клеф, публикувана за пръв път през 1975, която сега се разпространява от „Барнс и Нобъл“.
Съществуват премного образци на популярната литература, посветени на Флоренция и Тоскана — наблюдения на пътешественици, любовни мемоари и похвали. Преводите на първоизточниците — писма, дневници и хроники, писани през Ренесанса във Флоренция — могат да се намерят във всички библиотеки и книжарници.
В стремежа си да предам точно цитатите на Виторио от Тома Аквински, съм използвала превода на Summa Theologica, направен от свещениците в английската доминиканска епархия. Що се отнася до свети Августин, използвах превода на „За града Божи“ от Хенри Бетенсън, публикуван от „Пенгуин“.
Обръщам внимание на читателите да избягват съкратените версии на произведенията на Августин. Августин е живял в езически свят, в който и най-осъзнатите християни са продължавали да вярват в демоничното съществуване на падналите езически богове. За да разбере Флоренция от XV век и нейната романтика, съпътствана от радостта и свободата на едно класическо наследство, човек трябва да прочете Августин и Тома Аквински в цялостния им контекст.
За онези, които желаят да прочетат повече за прекрасния музей „Сан Марко“, съществуват невероятно много произведения върху Фра Анджелико, най-прочутият художник на манастира, които съдържат подробни описания на сградата; също така са написани и множество книги за архитектурата на цяла Флоренция. Дължа огромна благодарност не само на музея „Сан Марко“ за това, че толкова грижливо е съхранил архитектурните творения на Микелоцо, така възхвалявани в този роман, но и за големия брой публикации, предлагани от тамошния магазин относно архитектурата и изкуството на манастира.
В заключение, позволете ми да добавя следното: ако бяха помолили Виторио да назове някой запис на ренесансова музика, който най-добре е уловил атмосферата на голямата литургия и причастието, на които стана свидетел в Двора на рубинения граал, това несъмнено би била „Архангелова вечерня“, реквием, изпълняван в катедралата в Кордова от Ренесансов оркестър с диригент Ричард Чийтам — макар да се налага да призная, че тази музика датира приблизително от 1570 — няколко години след страховитото изпитание на Виторио. Записът се разпространява от „Веритас“ чрез „Върджин Класикс“ в Лондон и Ню Йорк.
Като завършек на тези бележки, позволете ми един последен цитат от „За Божия град“ на свети Августин.
„Понеже Бог никога не би създал човек, да не говорим, за ангел, съзнавайки предварително неговото предстоящо зло проявление, ако в същото време не е знаел как ще използва тези създания за общото благо и така да обогати хода на световната история с онзи вид антитеза, който придава красота на стиха.“
Самата аз не зная дали Августин е прав. Но вярвам в едно: струва си да опиташ да създадеш картина, роман или стих.
Ан Райс