— Ами ти? — обърнах се към Джес.
— Няма да говоря за тези неща — каза той с гробовния си глас и намести друга дъска на мястото й.
Ами добре.
— Знаеш ли какви са историите на другите? — попитах небрежно. — Като например тези на Лоренц или Нел? Или пък на Рейн?
О, да, бях изкусна манипулаторка. Тоооолкова изкусна!
Брин сви рамене.
— Те могат сами да ти разкажат историите си. Знам, че Лоренц е на около сто и е роден в Италия, както е видно. Останала съм с впечатлението, че семейството му е било близко с това на Ривър. Нел е англичанка и е само на осемдесетина години. За Рейн не знам почти нищо. Мисля, беше казал, че е на около двеста и шейсет. Нещо такова. И е холандец. За други подробности ще трябва да говориш с тях.
Кимнах замислено.
— А няма ли да ни разкажеш нещо за себе си? — попита Джес. Гласът му звучеше като раздрусване на кутия, пълна с ръждиви пирони.
Първата ми реакция беше да му върна собствената му реплика — няма да говоря за тези неща. От друга страна, аз бях на това място, за да израсна като личност и да се науча да обтам себе си, нали така?
— По-стара съм.
Брин се засмя:
— Хубаво. Колко точно? Откъде си? Каква е твоята история?
И просто ей така, мракът от миналото ми се стовари върху мен с цялата си сила. Не можех да се върна там, не можех да споделя нищо, не можех да водя небрежен разговор относно живота си.
Погледнах към нея и предполагам, че Брин видя нещо в очите ми, защото лицето й омекна и тя ме потупа по ръката.
— Всичко е наред — тихо каза. — Някои пътища са по-дълги и по-стръмни от други.
Кимнах мълчаливо, замислена за някои пътища, които, изглежда, водеха право към ада.
Различни екипи, обикновено от двама, понякога и по трима, приготвяха вечерята всяка вечер. Други хора почистваха и миеха съдовете. Повечето излизаха на разходка след вечеря, дори и да валеше или да беше кучешки студ. Бях принудена да изляза с тях няколко пъти, въпреки че мразех да бъда сред природата след мръкване. Заобиколена от всички останали обаче, се чувствах по-малко застрашена. Винаги стоях в центъра на групата защото, в случай че нещо ни нападнеше, то трябваше да мине през няколко души, преди да стигне до мен.
Хей, не ми се смейте, ако бях напълно нормална, нямаше да съм тук.
— Нямаше ли някакъв филм за това? — попитах няколко дни по-късно, докато белех цяла планина от картофи. Бях извадила тези шибани картофи от земята преди два дни и още чувствах ръцете си покрити със засъхналата пръст. Уви, не всяка работа беше толкова удовлетворителна, колкото забиването на пирони. — Ей така изведнъж ще се превърна в експерт по карате, а?
Ашър, който миеше шотландско зеле до мен, се усмихна.
— Да. През цялото време това беше секретният ни план.
— Ти си учител тук — казах. — Защо в такъв случай продължаваш да се занимаваш с черната работа? Не си ли постигнал вече нирвана? Не оценяваш ли вече всяка минута, през която миеш шотландско зеле?
Ашър се усмихна отново.
— А contraire, mon petit chou18. Аз оценявам всяка минута. Най-важното обаче е наистина да разбереш, че нещата не опират до това да изпълниш задачите х, у и z, след което ще бъдеш щастлив и можеш да си почиваш през остатъка от дъъъългия си живот.
Чувството му за хумор ме изненада и аз осъзнах, че Ривър споделяше същото. Всъщност тук често дочувах шеги, а до ушите ми почти непрекъснато долиташе смях — от градината, от двора или отнякъде в къщата. Разбира се, тепърва ми предстоеше да видя как Рейн се усмихва на място, различно от фантазиите ми, но не разчитах особено на това.
— Какво искаш да кажеш? — попитах. — Че никога няма да се… оправя?
— Не, не. Не ме разбирай погрешно — отвърна Ашър. Той остави купчина шотландско зеле върху масата и изсипа още в мивката. — Имах предвид, че това не е като катерене на планина — стигаш върха и приключваш, вече си изкачил планината и никога повече няма да ти се налага да я изкачваш.
Мамка му!
— Искаш да кажеш, че ще трябва да катеря планината отново?
— Не — той спря водата, избърса ръцете си с кърпа и погледна към мен. — Просто, когато изкачиш планината, ще видиш колко прекрасна е гледката и ще пожелаеш да продължиш да вървиш към нея.
Тръснах глава.
— Изгуби ме. Зарежи метафората с катеренето. Кажи ми в прав текст какво имаш предвид.
18
Непреводима игра на думи — на английски „seat“ значи както „стойка на ездач“, така и „задни части“. — Б.пр.