Тази сутрин установих, че вече почти не я усещам. А не бях прилагала обичайното си самолечение от седмици, откакто бях дошла в Санаториума на Ривър. Всъщност беше шокиращо да осъзная, че вече от пет седмици съм в Ривърс Едж. Мястото ми се струваше едновременно ново и добре познато, сякаш съм прекарала тук месеци или години.
Всичко беше различно.
Вече ходех на съвсем истински уроци. Понякога ми преподаваше Ан, друг път Ашър, Солис или пък самата Ривър. Учеха ме на медитация, астрономия, ботаника, геология… Просто си помислете за нещо и най-вероятно ще се окаже, че имам такива часове. Ако материята беше суха или неразбираема, те проявяваха търпение. Учех за растенията, при това не само за тези, които растяха във фермата. Имаше толкова много растения, билки и цветя, които притежаваха специфични качества, материални или магически, и те можеха да бъдат използвани в заклинанията. Имаше различни форми на магика, при които се използваха растения, метали, скъпоценни камъни и кристали, масла или свещи. Различните хора откликваха по различен начин на различните типове магика в зависимост от същността си и техните заклинания ставаха особено успешни, ако използват правилния тип. Самата аз все още не знаех на кой тип магика откликвам най-добре. На практика изучавах всичко, защото всяко нещо в света беше свързано с магиката по един или друг начин и съответно бе свързано и с мен. Обясниха ми по-подробно и цялата концепция с осемте династии, а аз се опитвах да не трепвам или да не припадам, когато ми говореха за Исландия и рода на Улфур.
Виждах промяната. Дори чисто физически вече не изглеждах толкова болнава. Разбира се, естественият ми сексапил беше напълно замаскиран от мазолите по ръцете, прахоляка и сламките в косата ми, селяндурските дрехи и ежедневното третиране с парфюм „Птиче ако“, но поне кожата и очите ми изглеждаха по-здрави.
Спях. Вместо обичайния ми неспокоен четири-пет часов нощен сън, сега заспивах рано като надрусана скала и спях непробудно до времето, в което трябваше да ставам. Бях заякнала; вече без усилия носех кашоните в „При Макинтайър“, бутах кравите, за да влязат в обора, и вдигах дори най-тежките съдове в кухнята. Сънищата ми не бяха лоши. Често не можех да си ги спомня, но поне не бях измъчвана от непрестанни кошмари и не се събуждах изтощена.
Въпреки това обаче имах чувството, че този здравословен начин на живот ме убива. Ха-ха-ха. Виждах промяната, виждах разликата, но не смятах, че виждам прогрес.
Една неделя бях в час при Ривър и работех с различни метали. Всичко (а не само моят амулет), независимо дали беше естествено или сътворено от човека, притежаваше енергия, нещо като вибрации. Да, знам, звучи много Ню Ейдж25, но просто ви излагам фактите, хора. Учех се да усещам вибрациите и енергиите, както и да синхронизирам своята собствена с тях. Това бе част от цялата идея на Тахти — да създаваш магика, като работиш с нещата, вместо просто да изсмукваш силата им, докато умрат.
Много по-лесно е просто да изсмучеш силата от околния свят и да я канализираш, отколкото действително да изградиш едно заклинание и да работиш в рамките на ограниченията, които имаш поначало. Ограничения, за които на нас, тъмните безсмъртни, принципно никога не ни е пукало, ако изобщо се занимаваме с магика. И така, аз стоях на масата в една от класните стаи, галех парчета желязо, мед и сребро и в общи линии не усещах почти нищо. Междувременно останалите, Джес, Дайсуке и Рейчъл, разбира се, направо щяха да се пукнат от гордост, задето бяха в такъв синхрон със своята магика, че металите на практика им пееха. Докато най-накрая всичко това не ми дойде в повече.
— Това е пълна простотия! — креснах и тръшнах на масата парчето мед, което държах.
Всички подскочиха.
Ривър дойде до мен и постави ръка на рамото ми.
— Какво не е наред?
— Ей това не е наред! — Махнах с ръка към медта, към стаята, към цялата сграда. Не усещам нищо. Мястото ми не е тук.
Преди пет седмици наистина щях да го мисля. Сега обаче по-скоро ме беше страх, че това, което казвах, може да е истина. А аз вече не исках да е така.
Ривър ме наблюдаваше и изглеждаше толкова… монолитна. Очаквах, че ще се опита да ме успокои, че отново ще ми обясни какво точно трябва да направя, и се напрегнах. Вместо това тя надникна през очите ми право в дълбините на опърпаната ми и изтерзана душа и ме попита:
25
Американска бизнес дама, телевизионна водеща, писателка и издателка. Известна е като Кралицата на домакините. — Б.пр.