— Сега ще го затворим — промърмори тя, след което довърши кръга от сол, а след това и тебеширения. Предположих, че вече няма мърдане оттук.
Ривър постави четири камъка, по един във всяка от посоките на света, и аз започнах да се тревожа. Изглеждаше все едно се кани да призове светкавица или нещо подобно.
— Е, ъъ, какво точно ще правим тук? — попитах отново.
— Ще направим заклинание за разкриване — отвърна ми тя.
Двайсета глава
Заклинание за разкриване. Е, това не изясняваше нищо. Инстинктивното ми желание беше да изляза от кръга й да побягна. Или просто да кръстосам ръце пред гърдите си и да кажа, че няма да го направя. Тъкмо се канех да…
— Добре, седни на пода с лице към мен.
Незнайно защо, се подчиних. Седнахме с кръстосани крака, а коленете ни почти се докосваха. Ривър ми протегна ръцете си и след кратко колебание ги хванах. Какво щяхме да разкриваме? Местоположението на заровено съкровище? Убиец? Мястото, където Солис си е забутал медната гривна и сега не може да я открие? Нямах нищо против да разкриваме каквото и да било, стига да нямаше нещо общо с мен или миналото ми. Вече усещах надигането на неизбежното гадене, независимо какво ми беше казала Ривър.
— Внушаваш си, всъщност не ти се гади и няма да ти стане лошо — увери ме Ривър и аз я зяпнах.
— Можеш да четеш мисли?
Тя се разсмя.
— Не, но мога да чета много добре хорските изражения. За това заклинание ще изградя прегради около силата ти, ще я канализирам и ще контролирам това, което прави. Подозирам, че тя обикновено се разпростира прекалено много и тялото ти не може да я понесе. На теб ти прилошава от сблъска на силите. Поне такава е моята теория.
— Ами хубаво — промърморих.
— Сега и двете ще гледаме към запалената свещ — инструктира ме тя и кимна към малкото пламъче между нас.
— Какво трябва да правя?
— Просто ме следвай — каза Ривър със спокоен, решителен глас.
— А какво ще разкриваме?
— Теб. — Сега думите й звучаха сънливо и далечно. Клепачите натежаха над ясните й кафяви очи, докато наблюдаваше танца на пламъчето. Тя беше закрепила свещта върху малко огледалце и сега восъкът се стичаше по сребристата повърхност.
— Не.
— Всичко ще бъде наред, Настасия — опита се да ме успокои Ривър. — Просто трябва… да ми се довериш.
О, Божичко, ще умра, помислих си отчаяно. Не мога да направя това.
— Можеш да го направиш. — Цялото й тяло излъчваше тиха мощ. Преглътнах и въпреки страха си се опитах да съсредоточа вниманието си върху пламъка, да забавя дишането и да прочистя съзнанието си точно както ме бяха учили в часовете. Можех да усетя как сърцето блъска в гърдите ми, бързо и силно.
Ривър запя тихо. Това бяха думи, но не разпознавах нито една от тях, така че взех да тананикам, следвайки мелодията. Тя пусна ръцете ми и тънките й пръсти започнаха да рисуват символи във въздуха. Тях вече ги разпознавах, това бяха руни, а знанията ми за руните бяха сериозни. Хората тук използваха Стария Футарк26 и аз видях Еол, за защита, и Беорк, за нови начала. Последната ме накара да се усмихна — изглеждаше старомодно. Руната Ео ме обърка за секунда. Кон? После обаче си спомних, че с нея също така се означаваше някакъв тип промяна. Ръцете на Ривър се движеха толкова бързо, че не успях да видя ясно някои от нещата, които написа. После тя протегна показалец и изписа руната Пеорт върху челото ми. С Пеорт се назоваваше разкриването на нещо скрито.
Тя беше казала, че ще разкрие мен. Нямах представа какво, по дяволите, искаше да каже с това, но потенциалните значения на тези думи ме изваждаха от равновесие. Нима целият ми живот щеше да се разкрие пред нея? Това би било много лошо. Не исках да участвам в нещо подобно. Щеше да разкрие какво си мисля в действителност? Че кой би искал нещо подобно? Усетих, че погледът й е прикован в мен, и вдигнах очи, за да видя спокойното й изражение, потъмнялата й от слънцето кожа, прорязана от съвсем малки бръчици, сребристата коса, пристегната назад в конска опашка. Тя очерта формите на лицето ми във въздуха, без да ме докосва, и аз внезапно почувствах вълна от…
Сила.
О, Боже… Бавно си поех дъх и затворих очи, докато усещах как силата се натрупва в мен, завихря се около нас и докосва друга сила — тази на Ривър. Чувството бе… като от две древни течения, които изведнъж са се срещнали. Можех да опиша това усещане единствено с думите „къпя се в светлина“. Бях обляна от радост и жизненост.
26
Ню Ейдж е социално и духовно движение, което търси постигането на по-висшия човешки потенциал. Характеризира се с вяра в холистичното изцеление, единението с природата, духовните преживявания, прераждането, медитацията и т.н. — Б.пр.