Е, аз със сигурност щях да разпусна. Първоначално бях на седмото небе от радост — пет дни без работа! — но няколко секунди по-късно бях връхлетяна от паника. Какво точно щях да правя с тази почивка? В момента всеки миг от всеки мой ден беше зает с нещо, като дори в почивките между отвратителните и малоумни занимания аз продължавах да бъда нащрек за това кой е край мен и какво прави.
Представих си как покрай тази петдневна отпуска ще се отегча и ще се опитам да измисля някоя простотия, с която да се позабавлявам. Като например да дразня местните, да се появя с някоя лъскава кола и да започна да се фукам, да пропуша или пък да си тръгна.
Дали това беше моментът, в който отново щях да поема надолу, а всичко постигнато до момента щеше да бъде изпепелено от няколко лоши избора? Знаех, че е неизбежно. Аз винаги, ама винаги разрушавах хубавите неща.
Както се оказа обаче, поне този път страховете ми бяха неоснователни. Трябваше да предположа, че господарите ми в Ривърс Едж ще съзрат в петте дни свобода на робинята си единствено предизвикателството да ги запълнят подобаващо.
— Коледа идва — каза ми Ривър бодро, докато ми тикаше в ръцете юргани и прочее спално бельо. — Това е чудесно време да почистим къщата. Освен това, когато дойде зимното слънцестоене28 и най-дългата нощ за годината отстъпи пред най-краткия ден, а всеки следващ ден започне да става малко по-дълъг и малко по-светъл, човек се чувства страхотно, ако всичко край него е излъскано до блясък и чистичко.
Погледнах я над купчината юргани, която крепях.
— Шегуваш се, нали?
— Изобщо не се шегувам — дари ме тя с неустоимата си широка усмивка, която караше лицето й да грейне. — Сега бегом към пералнята. Можеш да се радваш, че е зима и затова ще използваш сушилника. През лятото ще правим същото, но ще опъваме простори.
Тя раздвижи длани в жест, който трябваше да наподобява крачене, и аз се запрепъвах навън в студа, едва виждайки къде ходя. Е, поне няма да ми се наложи да топя тези парцали в котел с вряща вода навън, помислих си мрачно. Пералнята всъщност беше голяма стая на ъгъла на училищната сграда с подредени в редица седем индустриални перални машини и още толкова сушилни.
Вътре пуснах юрганите на пода и псувайки, започнах да ги подреждам по цветове.
Веднъж се бях разболяла от наистина неприятна пневмония. Дробовете ми бяха пълни с течност, изгарях от висока температура и направо не знаех на кой свят се намирам. Всеки нормален човек би умрял и през онази зима с мнозина се случи именно това. С приятелите ми бяхме тръгнали към Швейцария, където да прекараме празниците, но аз бях прекалено болна, за да продължа пътешествието, и те ме зарязаха в един женски манастир в Германия. Оставиха на игуменката цяла торба с пари и й обясниха, че те ще бъдат достатъчни, за да се грижи за мен, докато се оправя, или за да ме погребе, ако не оцелея. Още помня многозначителния им смях.
Както и да е. Бях прекарала там два дълги месеца и повярвайте ми, човек не може да придобие представа какво представлява една монахиня, докато не види немска монахиня от края на деветнайсети век. Манията за чистота на тези жени достигаше до непонятни висоти. Никакви глупости, само съвестно, методично, ежедневно търкане. Ако тези монахини управляваха държавата, Германия щеше да спечели Втората световна война. Адски целеустремени монахини.
Дори и те обаче щяха да се впечатлят от предколедната чистаческа фиеста в дома на Ривър. Да, нещата бяха толкова кошмарни. Прозорците се миеха отвътре и отвън, стените се забърсваха, подовете се прахосмукираха, премитаха и след това минаваха с парцал. Всеки гардероб или шкаф се отваряше, проветряваше, почистваше и подреждаше. Оформяше се все по-голяма купчина от неща, които щяха да бъдат продадени на дворна разпродажба, когато времето се затоплеше. Беше шибано невероятно. Напоследък не ми се случваше нищо друго освен чистене. Рейн гледаше да не ми се пречка, въпреки че от време на време го забелязвах да ме гледа. Нел обикаляше наоколо със захаросана усмивка и я видях да работи с него на няколко пъти. Изглеждаше щастлива като свиня в кочина. Животът ми се виждаше, общо взето, нормален, като се имаше предвид, че се бе завъртял на сто и осемдесет градуса спрямо това, което възприемах като „нормално“ преди три месеца.
Една вечер по време на лудото чистене бях буквално на ръце и колене върху кухненския под и търках плочите. За ваше сведение, плочите бяха от камък. Камъните по правило са мръсни. Това им е в шибаната природа. Аз вървях срещу природата им в опитите си да ги изчистя.