— Не си ми прибавил никакви проблеми — рязко възрази Крейг. — Ти си мой приятел и партньор, в миналото направи чудеса за мен и, предполагам, ще правиш и занапред. Не зная какво би станало с мен, ако те нямаше.
— Агентът-посредник е мишена за присмех — въздъхна Мърфи. — А аз съм шестдесетгодишна мишена за присмех.
— Никой не мисли така за теб — успокои го Крейг. — Аз не мисля така, а сигурно и хората, които имат работа с теб. Така че не хленчи. — Бе му неприятно да види Мърфи в такова настроение. Човека, който никога не губеше присъствие на духа, увереността в силите си, решителността в съжденията и който считаше това за свой стил, дори за свое жизнено кредо.
— Ако искаш, Джес, ще отложа пътуванията до Рим и Лондон и ще дойда с теб до Ню Йорк.
— Това не е необходимо — възрази Крейг. — Напротив, твоите позиции ще се засилят, когато там разберат, че трябва да те чакаме.
— Само не прави никакви отстъпки, докато не пристигна. — Гласът на Мърфи укрепна. — Дръж се твърдо. Нека да обмисля всичко до сутринта. — Утре ми кажи всичките си желания и ще обмислим кое и как може да се постигне.
— Така е по-добре — одобри Крейг. — Затова помолих Клайн да те повика на нашата среща.
— Господи! — високо възкликна Мърфи. — Само да знаеш колко ми е неприятно да делим с този шмекер комисионните.
Крейг се засмя. Засмя се и Мърфи, изправяйки се в седалката, и смехът му отекна в малката кола.
Но когато стигнаха „Карлтън“, той каза:
— Джес, нямаш ли излишен екземпляр от сценария? Искам да го прочета — просто за да разбера колко глупав съм понякога.
— Утре ще ти дам. Поздрави Соня.
Когато Мърфи излезе от симката и се отправи към своята кола, видът му беше величествен, властен и застрашителен — вид на човек, чийто път не всеки би се осмелил да пресече. Крейг се усмихна неволно, гледайки как неговият приятел хлътна в своя голям черен мерцедес.
Фоайето на хотела беше пълно с народ: мъже в смокинги и дами във вечерни тоалети се събираха за вечерната прожекция на фестивала. Промъквайки се към портиера, Крейг машинално се озърташе, търсейки с очи Гейл. Имаше много познати лица и сред тях — Джо Рейнълдс, но Гейл не се виждаше. Синините на Рейнълдс бяха започнали да избледняват, но външността му от това не бе станала по-привлекателна. Той разговаряше оживено с Елиът Стайнхарт. До асансьора бе застанал висок и едър младеж с руса брада и Крейг почувствува върху себе си втренчения му поглед. Докато си прибираше пощата и ключа от апартамента, младежът приближи до него.
— Господин Крейг?
— Да.
— Аз съм Бейард Пати.
— Да?
— Искам да кажа… аз съм приятелят на Ан. От Калифорния.
— А, здравейте. — Крейг протегна ръка и Пати я стисна. Имаше огромна и силна длан.
— Много ми е приятно да се запознаем — тъжно каза Пати.
— Къде е Ан? — попита Крейг. — Хайде да я вземем и да отидем да пием.
— Затова исках да поговоря с вас, господин Крейг. Ан не е тук. Заминала е.
— Как така заминала? — рязко попита Крейг.
— Просто е заминала. Днес сутринта. Оставила ми е бележка.
Крейг се обърна към портиера.
— Напуснала ли е хотела моята дъщеря?
— Да, Monsieur! — отговори портиерът. — Тази сутрин.
— Остави ли новия си адрес?
— Не, Monsieur.
— Пати! Каза ли ви къде е заминала?
— Не, господине. Наричайте ме Бейард, моля. Просто е изчезнала.
— Почакайте ме тук, Бейард — каза Крейг. — Може би е оставила бележка в моята стая.
Но в стаята също нямаше нищо. Той отново слезе долу. Пати чакаше при портиера. Той приличаше на грамадно вярно рошаво куче, порода нюфаундлънд.
— Има ли нещо? — попита Пати.
Крейг поклати глава.
— Странно момиче! — възкликна Пати. — Аз съм тук едва от вчера. Летях над полюса.
— Изглежда, и за двама ни ще е добре да пийнем — предложи Крейг. Той се почувствува джудже до този огромен младеж, крачейки с него по коридора на бара. Пати бе в сини джинси, трикотажна блузка, а над нея — светлокафяво яке. Той понакуцваше леко и с това още повече се открояваше сред мъжете във вечерни костюми и дамите със скъпоценности.
— Виждам, че все още куцаш — забеляза Крейг.
— Значи вие знаете — с учудване забеляза Пати.
— Ан ми каза.
— Какво друго ви каза за мен? — попита Пати с тон на обидено дете, който не отиваше на масивната му фигура.