— Не — отговори тя най-накрая. — Нищо. Хубаво ли прекарахте в Марсилия?
— Откъде знаете, че съм бил в Марсилия?
— Всички ваши ходове се нанасят на карта. Клайн не беше на себе си, защото не можеше да ви открие.
— Марсилия е очарователен град. Препоръчвам ви и вие да отидете там — каза Крейг. — Да, прекарах много добре.
Гейл бавно отпиваше от шампанското.
— Имате ли намерение да останете в Кан, господин Пати?
— Наричайте ме Бейард, моля. Не съм сигурен. Не съм сигурен в нищо.
— Ние с Бейард ще вечеряме заедно. Искате ли да се присъедините към нас? — предложи Крейг.
— Съжалявам, няма да мога. Чакам Лари Хенеси. Тази вечер показват филма му, той много се вълнува и едва ли ще седи до края. Обещах му да вечерям с него и да му съчувствувам. Така че може би ще отложим за някой друг път? — Тя говореше с безразличен, нарочно предизвикателен тон.
— Може би — отговори Крейг.
— След прожекцията в неговия апартамент се събира народ — съобщи Гейл. — Сигурна съм, че ще му бъде приятно да ви види там вас двамата.
— Ще видим какво ще ни бъде настроението — отговори уклончиво Крейг.
— Готвя статия за него. От другата статия, изглежда, нищо няма да се получи. Той е прелестен човек. И удивително лесно се общува с него… — Тя отпи от чашата. — А работата с някои е като водене на каруца по нанагорнище. А, ето го и него! — Тя помаха с ръка. — Боже, там го е обсадила тълпа досадници. Ще отида да го отърва. Благодаря за шампанското. — Тя се смъкна от стола и тръгна към вратата, където стоеше Хенеси, оживено разговаряйки с две жени, и, изглежда, никак не скучаеше.
— Неприятно ми е да ви кажа това, господин Крейг — започна Пати, — при това познавам момичето едва от вчера, но имам чувството, че тя оказва лошо влияние на Ан.
— Те почти не се познават — възрази Крейг. — Виж какво, трябва да се кача в стаята да взема един душ и да се преоблека. След половин час ще се срещнем във фоайето.
— Как мислите, трябва ли да сложа костюм? — попита Пати.
— Да — отговори Крейг. Нека и той да се поизмъчи тази вечер, като върже на бичия си врат вратовръзка. Крейг плати на бармана за тримата и излезе през вратата, водеща към терасата, а не през тази, до която седеше Хенеси, който разговаряше весело, прегърнал Гейл МакКинън през раменете.
Той слезе долу във фоайето почти след час. Преди да започне да се облича, взе един екземпляр от „Трите хоризонта“ и го прелисти. Съзнанието, че други хора са го прочели, че им е харесал и сега може да започне сложният и изнурителен процес на неговото превъплъщение на екрана, накара Крейг да погледне на труда си с други очи. Четейки, той неволно изпита познатото вълнение. Сценарият не му се струваше скучен. В главата му валяха идеи: кои актьори да покани, какви промени в текста да се направят, какви операторски прийоми да се използуват, какъв музикален съпровод да се даде на тази или онази сцена. Той с усилие се откъсна от ръкописа, избръсна се, взе душ и се облече. Не можеше да остави бедния Бейард Пати — изоставен от всички и жалък в своя костюм — да го чака цяла нощ във фоайето.
Поведението на Ан предизвика у него чувство на досада, но нищо повече. Всъщност той не се безпокоеше за нея. Тя е вече голямо момиче и може да се грижи за себе си. С Пати е постъпила жестоко, а той самият не беше жесток и не одобряваше това. Така и ще й каже, когато я види. Разбира се, това е чудовищно — да спиш с момчето, а на следващата сутрин да изчезнеш, но тя не бе първото момиче, което се е поддало на влечението, а после бяга от усложнения. Това се случва и с мъжете. В това число и с членовете на семейството, ако е за въпрос.
Той позвъни на Клайн и взе адреса на Брус Томас в Ню Йорк. Доволен от собственото си нетърпение, каза на Клайн, че ще излети на следващия ден.
— Радвам се да чуя това — възкликна Клайн. — Започвайте да действувате. А и фестивалът, все едно, вече издъхва. Така че нищо няма да загубите. — В слушалката се чуваха много гласове. Клайн даваше поредния коктейл. Оправдава петте хиляди долара, похарчени за наем на къщата.
Крейг изпита доброжелателно, непривично приятелско чувство към този човек. Светът е пълен с полезни хора и Клайн е един от тях. Трябва да кажа на Мърфи да престане да го нарича „този дребен шмекер“.
Написа телеграма до Томас, в която му съобщаваше, че пристига в Ню Йорк и ще му позвъни веднага щом кацне на летището. Искаше също да телеграфира на Констънс и да отмени обещания за понеделник обяд, но се отказа. По-добре да й позвъни сутринта и да й обясни всичко. Той бе уверен, че тя ще разбере. И ще одобри. При това Ню Йорк беше по близо до Сан Франциско.