Една августовска вечер те седят с Пинелъпи на терасата след вечеря; долу — спокойното, осветено от луната море, отзад — притихналата борова гора; Бренър го няма, беше отишъл някъде с едно от своите момичета; и Пинелъпи му каза, че е бременна. „Радваш ли се или си огорчен?“ — пита тихо тя с разтревожен глас. Той се наведе и я целуна. „Мисля, че това е отговорът“ — каза тя.
Той отиде в кухнята, взе от хладилника бутилка шампанско, пиха на лунната светлина и решиха, щом се върнат в Ню Йорк, да си купят къща: с новия член на семейството ще им бъде тясно в сегашния им апартамент в Гринич Вилидж.
„Не казвай на Ед“ — помоли тя.
„Защо?“
„Той ще завижда. Не казвай на никого. Всички ще завиждат.“
Утринно ежедневие. След закуска те с Бренър се изтягат по плувки на слънце, разтварят на масата ръкописа на новата пиеса на Бренър и той казва:
„А какво ще кажеш, ако е така: в началото на второто действие, когато се вдига завесата, на сцената е тъмно тя влиза, отправя се към барчето — ние, виждаме само силуета й, — налива си уиски, изхлипва и изпива чашата на един дъх…“
Те мижат към яркото море, представяйки си актрисата на тъмната сцена пред притихналата пълна зала в студената зимна вечер в приветливия град отвъд океана… Тогава те преработваха втората пиеса на Бренър, чиято премиера Крейг беше обявил за ноември.
Крейг беше поставил още две пиеси след „Пехотинецът“, и двете бяха минали успешно. Едната все още се играеше, така че той реши да се награди с почивка във Франция, което щеше да бъде за него и Пинелъпи закъснял меден месец. Бренър беше вече похарчил по-голямата част от хонорара за „Пехотинецът“ — хонорарът се беше оказал по-скромен, отколкото очакваше — и той отново остана буквално без грош, но те възлагаха големи надежди на новата пиеса. Впрочем тогава Крейг имаше достатъчно пари и за трима им и бе започнал да привиква към разкоша.
От къщата долиташе приглушеният глас на Пинелъпи, която практикуваше френския си с готвачката, и от време на време звъненето на приятели или на поредната приятелка на Бренър; Пинелъпи неизменно отговаряше: Мъжете работят, моля не пречете. Странно, как толкова много приятели бяха узнали къде прекарват лятото, и колко много момичета знаеха телефона на Бренър.
По обяд Пинелъпи излиза по бански костюм и обявява:
„Време за къпане.“
Те се гмуркаха в дълбоката студена прозрачна вода от скалите пред къщата, плискаха се един друг; Пинелъпи и Крейг, отлични плувци, кръжаха около Бренър, който веднъж започна съвсем да потъва; мяташе ръце и пръхтеше отчаяно, давайки си вид, че се преструва, макар че всъщност се нуждаеше от спасяване. Когато го измъкнаха, розов и хлъзгав, на брега той полежа малко на камъните, после каза:
„Вие, аристократите, всичко умеете да правите и никога няма да се удавите.“
Мили спомени.
Разбира се, паметта, ако я пуснеш на воля, е измамна. Някакъв отрязък от време — даже месец или седмица, за който си спомняш след това като за най-щастливия период в живота си — не може да се състои единствено от удоволствия.
Например скарването с Пинелъпи късно една вечер, две три седмици след като се бяха настанили във вилата. Заради Бренър. Те седяха в спалнята, капаците бяха затворени, и говореха шепнешком, страхувайки се, че Бренър може да чуе, макар че неговата стая се намираше от другата страна на хола и стените бяха дебели.
„Никога ли няма да си отиде оттук този човек? — попита Пинелъпи. — Омръзна ми това дълго, унило лице. Където и да се обърна, виждам него.“
„По-тихо, моля те.“
„По-тихо, по-тихо, омръзна ми винаги да говоря по-тихо. — Тя бе седнала гола на края на леглото и разчесваше русите си коси. — Сякаш не съм си в къщата.“
„А аз мислех, че ти харесва — каза изненадано той. Беше почти заспал и я чакаше да свърши с косата си, да загаси лампата и да се пъхне до него. — Мислех, че сте приятели.“
„Харесва ми. — Пинелъпи яростно разчесваше косите си. — И съм негова приятелка. Но не по цяло денонощие. Когато се омъжвах, никой не ме предупреди, че се омъжвам за цял отбор…“
„Не е по цяло денонощие — възрази Крейг, съзнавайки, че говори глупости. — Както и да е, той вероятно ще си замине, щом подготвим пиесата.“
„Тази пиеса няма да е готова до изтичане на срока на наема — каза тя ядосано. — Познавам го.“
„Не се отнасяш много приятелски към него, Пени.“