„Ще умре“ — решително отговори тя.
„О-о, не говори така.“
„Чухте ли какво ви казах?“
„Добре — вяло каза Крейг. Ще я пуснем. Остава да се надяваме на чудо.“
Но чудо не се случи. Когато се спуснаха завесите след премиерата, залата бе полупразна. В ресторант „Сарди“, където отидоха да чакат първите отзиви за пиесата, Бренър каза на Крейг:
„Негодник. Нарочно си пречил. Сюзън ми предаде какво си й казал. Ти от самото начало не си вярвал в успеха и си вършил всичко надве-натри. И ето резултата…“
„Защо ми е трябвало да ти преча?“ — попита Крейг.
„Знаеш много добре защо, приятелю. — Бренър стана. Да се махаме оттук, Сю.“
Много години по-късно, Ан и Маршиа бяха вече пораснали, Крейг се досети за какво е намеквал Бренър онази вечер. В разгара на един от скандалите с Пинелъпи — те бяха в лоши отношения много години вече — след едно събиране, на което, както тя заяви, той се бил залепил за хубавата млада актриса, ползуваща се с лоша слава, тя се изпусна. Онова лято, когато те живееха в Антиб, тя се бе възползувала от тридневното му ходене до Париж и бе спала с Едуард Бренър. Искала да му причини болка и бе успяла.
Той седеше зад кормилото, облян от лъчите на яркото следобедно слънце, под него надясно бе синьото море, а отзад отдалечаващата се бяла вила. Той се обърна, за да я погледне за последен път.
Не е лошо да имаш такава къща на двадесет и седем. Ан бе зачената там, на голямото легло в прохладната спалня с висок таван и изглед към морето, в стаята, в която те блаженствуваха цели три чудесни, литнали като сън месеци. Той не разказа на Гейл МакКинън нито за Ан, нито за Бренър, нито за онези три месеца, нито за това как приятелството бе приключило или как бе умряла любовта.
Какво ли е станало с любителските филми, които направиха онова лято? Нямаше представа къде са се дянали касетите със стари чупливи филми. Търкалят се някъде из купчините стари театрални програми, стари списания, счупени тенисракети на тавана на къщата на Осемдесет и осма улица, която той купи, за да бъде удобно, когато се роди Ан; къщата, в която не бе стъпвал, откакто заяви на Пинелъпи за решението си да се разведе с нея; къщата, която навярно би могъл да обхожда със затворени очи до края на живота си.
Той увеличи газта и вилата изчезна зад един завой на шосето. Ето ти един урок: стой по-надалеч от местата, където си бил щастлив.
Момичето помълча малко, после каза:
— Мърфи казва, че жена ви е много красива. — Можеше да се помисли, че му е прочела мислите.
— Беше — отговори Крейг. — Може би и сега е. Да, и сега е.
— Като приятели ли се разделихте?
— Развод като развод.
— Моите родители се разведоха тихо и вежливо — каза Гейл МакКинън. — Противно нещо. Майка ми просто си отиде. Аз бях на шестнадесет години тогава. Тя и преди това ни беше напускала. Само че този път не се върна. Когато навърших осемнадесет години, попитах баща си защо. Той каза: „Тя търси нещо. Не мен.“ — Момичето въздъхна. — Веднъж в годината, на Коледа, ми праща картичка. От различни краища на света. Ще се опитам да я потърся някой ден.
Тя изведнъж млъкна и се облегна на гърба на седалката. След малко рече:
— Мърфи не прилича на типичен холивудски посредник.
— Искате да кажете не е нисък на ръст, не е дебел, не е евреин и в говора му няма нищо особено.
— Радвам се, че така внимателно сте ме прочели. Прочетохте ли това, което ви оставих тази сутрин? — засмя се тя.
— Да.
— Имате ли забележки?
— Не.
Тя отново замълча за малко.
— Много е умен, този господин Мърфи — каза тя. — Преди вие да дойдете, той ми каза, че ако пуснете последния си филм днес, би имал голям успех. Изпреварил е времето, каза той.
Крейг следеше шосето внимателно и натисна спирачките, за да даде възможност на едно семейство, облечено в бански костюми, да прекоси.
— Съгласна съм с него — продължи момичето. — Сензация може и да не бъде, поне в този смисъл, който влага в думата господин Мърфи, но зрителите ще оценят неговата оригиналност във всички случаи.
— Вие сте го гледали? — Крейг не можеше да скрие учудването си.
— Да. Мърфи каза, че сте направили голяма грешка, че не сте станали режисьор. Казва, режисьорът днес е главната фигура в киното.
— Вероятно е прав.
— Не сте ли се изкушавали?
— Не.