— Защо?
— Може би от мързел.
— Знаете, че това не е вярно. — Момичето беше явно огорчено от нежеланието му да говори откровено.
— Е, щом толкова ви интересува — каза Крейг, — мислех, че нямам талант. В най-добрия случай щях да стана сносен режисьор. Щяха да се намерят петдесет по-добри от мен.
— А сред продуцентите няма ли да се намерят петдесет по-добри от вас? — В гласа й се долавяха предизвикателни нотки.
— Може би пет. Но и те, ако ми провърви, или ще измрат, или ще се пропият, или ще загубят чувство за мярка.
— Ако трябва да започнете всичко отначало, бихте ли си избрали друго занимание?
— На никого не се налага да започва всичко отначало каза Крейг. — А сега се любувайте на пейзажа, моля.
— Е, във всеки случай — спокойно каза момичето — обядът беше приятен.
Тя не задаваше повече въпроси и мълча по целия път, докато се носеха покрай брега и после през сънения, облян в слънце Антиб, по оживеното шосе към Кан.
Той предложи да я закара до нейния хотел, но тя каза, че не е необходимо, защото от хотел „Карлтън“ е две минути път, при това обичала да ходи пеша.
Пред „Карлтън“ имаше свободно място между един ягуар и една алфа. Той паркира своята симка там и изгаси мотора. Когато колата отново му потрябва, няма да я намери на това място, разбира се.
— Благодаря за разходката — каза момичето, слизайки. Вашите приятели, Мърфи, ми харесват. Уверена съм, че и вие ще ми харесате, ако имам възможност да ви опозная.
Той се усмихна, оценил такта й.
— На ваше разположение съм.
Проследи я как върви по крайбрежната улица, с магнетофон в ръка, вътре записан гласът на Мърфи. Дългите й кестеняви коси блестяха на фона на синята тениска. Застанал така на яркото слънце, той се почувствува изоставен. Днес не му се искаше да остава сам и да си спомня за онези дни, когато беше на двадесет и седем. Дали да я настигне, да я докосне по ръката и да тръгне до нея. Но потисна този порив. Влезе в бара, изпи един пастис, след това тръгна нервно по Рю д’Антиб и изгледа до средата един порнографски филм. Филмът беше сниман в Германия, действуващите лица бяха лесбийки с едри гърди, обути във високи кожени ботуши. Снимките бяха правени извън града, сред слънчеви поляни и водопади. Залата бе претъпкана. Той излезе и се отправи към хотела си.
Две проститутки с грубовати лица, застанали на ъгъла, близо до тенискортовете, го загледаха предизвикателно. Да отида ли, поколеба се той. Може би тъкмо това му бе необходимо.
Но само вежливо им се усмихна и отмина. От тенискортовете долитаха аплодисменти и той надзърна там. Имаше състезание между юноши. Момчетата играеха лошо, но се движеха невероятно бързо. Погледа ги малко, опитвайки се да си припомни времето, когато сам тичаше толкова бързо.
Излезе от кортовете, сви зад ъгъла и тръгна към хотела, минавайки встрани от терасата, където вече бяха започнали да се събират посетители: беше време за вечерната разпивка.
Когато взе ключа от апартамента, портиерът му предаде няколко бележки и писма, оставени в негово отсъствие. Имаше също препоръчано писмо от жена му, препратено от хотела в Париж. Разписа се за получаването и пъхна бележките и писмото в джоба си, без да ги чете.
В асансьора някакъв нисък шкембест мъж с оранжева риза казваше на хубаво младо девойче:
— Това е най-лошият фестивал от всички досега.
Момичето можеше да бъде и секретарка, и киноактриса, и проститутка, и дъщеря на този мъж.
Качи се в апартамента си, излезе на балкона, седна и се полюбува за малко на морето. След това извади писмата от джоба си и започна да ги чете наслуки. Писмото от жена си, остави най-накрая. За десерт.
Господин Б. Томас и съпругата му канят господин Крейг днес на вечеря. Ще бъде ли господин Крейг любезен да им позвъни? Те са отседнали в хотел „Мартине“ и ще чакат до седем часа.
Той не познаваше Брус Томас много добре, но се отнасяше към него със симпатии. Томас бе режисьор и досега бе имал три поредни успеха. Беше на около четиридесет години. Хора като него имаше предвид, когато обясняваше на Гейл МакКинън защо не се е съблазнил от кариерата на режисьор. Утре ще каже на Томас, че се е върнал много късно в хотела и не е могъл да му позвъни. Днес нямаше настроение да вечеря с човек, който е имал три поредни успеха.
Беше звънял Сидни Грийн, за да покани господин Крейг да пийнат днес преди вечеря. Той ще бъде в бара в осем часа. Сидни Грийн, също режисьор, бе направил три-четири филма и имаше договор с една независима компания за още няколко. Преди един месец тази независима компания бе прекратила всякаква снимачна дейност и Грийн бе дошъл в Кан да търси работа, умолявайки всеки срещнат да каже нещичко за него. Тази вечер той ще пие сам.