А освен всичко друго беше суеверен. В тази малка, мизерна кантора и с тази несимпатична, нелепо обличаща се секретарка той бе преуспял; откакто нае това помещение за осемдесет долара на месец, нещата тръгнаха добре — даже по-добре, отколкото някога е разчитал и мечтал. Какъв смисъл има да се изкушава съдбата с ненужен стремеж към разкош? Впрочем сега, в предвечерните часове на есенния нюйоркски ден, след неуспешната предварителна прожекция на неговия филм в Пасадена и не по-малко неуспешната премиера в Ню Йорк, когато седеше зад това старо бюро и подписваше безброй чекове, едва ли можеше да твърди, че щастието окончателно се е настанило в тази гола стая, където се бе трудил толкова години.
Повечето чекове, които лежаха пред него, той плащаше от собствения си джоб — това бяха лични разходи, а не служебни: домакински сметки, продукти, алкохол, отопление, телефон, заплатите на двете прислужнички, цветя; сметка за две хиляди долара за диван, който Пинелъпи открила в антикварен магазин на Медисън авеню; сметки от „Сакс“ на Пето авеню и „Бъргдорф Гудман“ за дрехи, купени от Пинелъпи; поредната ежемесечна сметка от двеста долара от „Чарлс и Риц“ където Пинелъпи си правеше косата. Имаше и други сметки: за обучението на Ан в колежа в Лозана, за обучението на Маршиа в училището в Мерилънд; застраховка и наем за гараж за колата на Пинелъпи; сметка за сто и осемдесет долара от масажистката, която посещаваше Пинелъпи три пъти седмично; огромна сметка от холивудски лекар за лечението на майката на Пинелъпи, която дойде да навести дъщеря си скоро след сватбата, когато Крейг работеше в Холивуд над първия си филм, и веднага се разболя от някаква тайнствена болест, от която все още нямаше намерение да умре в най-скъпия град на света!
Крейг бе опитвал да остави Пинелъпи да урежда домакинските сметки, но тя постоянно превишаваше сумата или въобще не плащаше за телефона и го изключваха внезапно; или плащаше по два пъти една и съща сметка, и след това в продължение на няколко месеца не намираше време за нищо и в резултат на масата му се сипеха досадни писма, напомнящи за дълговете му. След това той поръча на Белинда да се занимава със сметките и веднъж в месеца, кипящ от безсилен гняв, ги подписваше собственоръчно. Беше му интересно какво си мисли Белинда, когато пише чекове за плащане на дрехи на сума, превишаваща годишната й заплата.
Сигурно недоумяваше и какво толкова може да се прави на женските коси за двеста долара на месец.
Когато подписа и последния чек, той хвърли писалката, облегна се на стола и се загледа през отдавна немития прозорец. На отсрещната страна на улицата светеха прозорците; зад тях, на светлината на неонови лампи, работеха чиновнички и секретарки. Ако те знаеха, помисли си той, с какво се бе занимавал около час, биха имали пълното право да връхлетят в кантората му и да накъсат чековата му книжка на парчета. Най-малко чековата книжка.
От време на време се бе опитвал да протестира пред Пинелъпи за разточителните разходи, но тя избухваше в плач при всяко споменаване за пари. Кавгите за пари бяха унизителни. Когато се оженила за него, не предполагала, че се свързва за цял живот с човек, който мисли в долари и центове. В бащиния й дом в Чикаго, където прекарала детството и младостта си, никога въобще не говорели за пари. Като я слушаше човек, можеше да си помисли, че произхожда от семейството на потомствени аристократи-земевладелци, забогатели още през онези знатни монархически времена, когато с такива плебейски неща като дългове и полици са се занимавали някъде в задни стаички дискретни дребни служители в сюртуци. Всъщност баща й е бил търговски посредник на галантерийна фирма и бе умрял в нужда. Крейг трябваше да плати за погребението на стареца.
Всеки път споровете ставаха все по-разгорещени и Пинелъпи се заклеваше, че следи за всеки цент, изброяваше имената на съпруги на техни приятели, които за един месец харчат за дрехи повече, отколкото тя за цяла година (и това беше вярно), и призоваваше бога за свидетел, че всичките й усилия и разходи са насочени към една цел — да му създаде приличен дом, да се грижи за себе си, така че да не му е неудобно да се появява с жена си пред хората, да даде добро възпитание на децата. Той не можеше да понася семейни сцени, особено за пари. Дълбоко в себе си съзнаваше, че големите суми, които изкарва, не бяха всъщност негови, те идваха по волята на случая, късмет, получаваше ги за нещо, което с удоволствие би вършил и срещу мизерно възнаграждение. Не можеше да спори за пари. Даже с такива неща, като сключване на договори, той винаги действуваше не направо, а или чрез Брайън Мърфи в Холивуд, или чрез своя бродуейски агент. Не умееше да се пазари със своенравни актьори за процента от печалбата от пиеса или филм, а още по-малко понасяше сълзите на жена си, когато станеше дума за сметката от шестстотин долара за телефон или за цената на новото палто. И все пак, като си припомни първите години, когато живееше в евтини хотели, Крейг се чудеше по силата на каква коварна магия сега подписва чекове за заплати на две прислужнички, работещи в дом, където се храни не повече от два пъти седмично и откъдето отсъствува по пет-шест месеца в годината.