Крейг не го свърташе на стола, струваше му се, че провалът виси във въздуха. Искаше му се да стане и да си отиде, мислеше си със страх за момента, когато всички ще се съберат в апартамента в хотела и ще се обърнат към него с въпроса: „Е, какво ще кажете?“
Анемичните единични аплодисменти при падането на завесата прозвучаха като плесница към всички от бранша, а застиналите усмивки на кланящите се изпълнители приличаха на гримаси на хора, подложени на изтезание.
Крейг не отиде зад кулисите, а се отправи направо към хотела и след като се подкрепи с две уискита, се качи горе, където го очакваха тънки като хартия сандвичи с пилешко месо, маса, отрупана с бутилки уиски, и злобните, пепеляви физиономии на мъже, неизлизали на свеж въздух три месеца.
Крейг не започна да откровеничи в присъствието на продуцентите, автора, композитора и художника. Към тях той не питаеше никакви симпатии и нямаше никакви задължения. Не те, а Лотън го бе помолил да дойде тук, така че той ще изчака тези хора да си отидат, а след това ще каже на Лотън честно мнението си. Засега се ограничи с няколко успокоителни пожелания: да се съкрати танц тук, да се измени леко песенен номер там, да се освети иначе любовна сцена. Хората разбраха, че нищо съществено няма да им каже и се разотидоха рано.
Последни си тръгнаха продуцентите. И двамата бяха невисоки на ръст, злобни, сприхави, привидно енергични, те нагрубяваха Лотън и почти не скриваха неприязънта си към Крейг, който също ги беше подвел.
Когато вратата се затвори след продуцентите, дошли в Бостън с големи надежди за блестящ успех, Лотън каза:
„Вероятно сега ще извикат поне дузина други режисьори да дойдат тук на моето място. — Лотън беше висок мъж с измъчен вид, с очила с дебели стъкла. Всеки път, когато поставяше пиеса, язвата започваше страшно да го боли, независимо от това дали върви добре или зле. Той непрекъснато си сръбваше от чаша с мляко и всеки пет минути гълташе от шишенцето с маалокс. — Е, какво ще кажеш, Джес?“
„Мисля, че трябва да се спре.“
„Толкова ли е лошо?“
„Толкова.“
„Ние имаме все още време да правим промени“ — каза Лотън, сякаш оправдавайки се.
„Няма да помогне, Джак. Не се опитвай да съживиш мъртъв кон.“
„Боже мой — промърмори Лотън. — Да се чудиш колко неприятности могат да се струпат изведнъж на главата ти. Той не беше вече млад, беше поставил повече от тридесет пиеси, винаги бе получавал само най-ласкави отзиви. Имаше приказно богата жена, а сега седеше, свил се от болката, и клатеше глава като генерал, който е хвърлил в боя последните си резерви и ги е загубил за една вечер. — Господи, да можеше поне стомахът да ме отпусне.“
„Джак, зарежи тази работа.“
„Имаш предвид спектакъла?“
„Не, изобщо. Така ще стигнеш до болницата. Нищо не те принуждава да минаваш през всичко това.“
„Така е — съгласи се Лотън. — Сигурно е така.“ Изглежда той сам се учудваше на откритието си.
„Е? Тогава?“
„С какво да се занимавам? Да се грея на слънцето заедно с другите старци в Аризона? — Лицето му се изкриви от нов пристъп на болка и той притисна стомаха си с ръка. — Това е единственото нещо, което умея. Единственото, с което искам да се занимавам. Дори когато е една такава безсмислена, мъртвородена глупост, като това шоу тази вечер.“
„Ти ме попита за мнението ми“ — напомни Крейг.
„И ти ми го каза. Благодаря.“
Крейг стана.
„Отивам да спя. Съветвам те и ти да направиш същото.“
„Да, да, разбира се — почти с нетърпение каза Лотън. — Искам само да си запиша една-две бележки, докато не са излетели от главата ми. Насрочих репетиция за единадесет часа.“
Крейг не беше успял да излезе още, когато той се наведе над текста на пиесата и зашари трескаво с молив по страниците, сякаш всяка щриха щеше да промени всичко и до началото на утрешната репетиция шегите ще станат по-смешни, музиката — по-жива, танците — по-възторжени, аплодисментите — оглушителни и даже Бостън от неговото старание и мъки на другия ден ще стане друг град.
На другата сутрин, когато Крейг се върна в кантората си, Белинда беше оставила на бюрото му рецензиите за пиесата на Бренър. Можеше и да не ги чете. По изражението на лицето й беше ясно, че нещата са минали зле предишната вечер. Когато ги прочете, разбра, че спектакълът се е провалил безнадеждно и в събота вероятно ще го снемат. Даже в Бостън беше по-добре.