Крейг схвана за какво мисли Бренър.
„Ще ти отпусна аванс. Достатъчен, за да преживееш. Аз…“
„Значи Ед ще получи още една възможност да спи с вашата съпруга, господин Крейг? — попита Сюзън. — Това влиза ли в аванса?“
„Почакай, Сю — уморено я прекъсна Бренър. — Мисля, че си прав, Джес. Мисля, че сме направили куп грешки при поставянето и много от тях са по моя вина. Съгласен съм, че пиесата не трябваше да се поставя на бродуейски театър. Вероятно Баранис по-добре щеше да разбере замисъла ми. Мисля, че можеше да се получи… — Той въздъхна дълбоко. — Мисля също, че е по-добре да се махнеш оттук, Джес. Не се вмъквай в живота ми повече. Да вървим, Сю. — Той хвана жена си под ръка. — Оставих си чантата в гримьорната. Тук няма да се връщаме повече, така че е по-добре да я вземем сега.“
Хванати за ръце, двамата напуснаха сцената, Крейг едва сега забеляза, че Сюзън Бренър имаше дълга бримка на чорапа си.
Алис Пейн го чакаше в полупразния бар. Той се изненада, когато тя му позвъни, и след като му каза, че се намира близо до неговата кантора, го попита дали има време да пийне с нея. Никога досега не бе я виждал без съпруга й, само рядко, и то случайно. Освен това никога не бе я виждал да пие повече от една чаша на вечер. Тя не беше от тези жени, които можеш да срещнеш в бара в три часа следобед.
Когато той се доближи до нейната маса, тя допиваше чаша мартини. Крейг се наведе и я целуна по бузата. Тя вдигна очите си към него и му се усмихна малко нервно, както му се стори. Той седна до нея и повика сервитьора.
„Уиски със сода, моля. А за теб, Алис?“
„Аз ще пия още едно мартини.“
На Крейг изведнъж му мина през ума, че всичките тези години Алис е криела нещо от него и приятелите си. Въртеше неспокойно ръкавиците в силните си ръце, ноктите й не бяха лакирани.
„Надявам се, че не те откъсвам от някоя важна работа“ — каза тя.
„Не. Няма нищо важно в кантората в момента.“
Тя сложи ръцете си на коленете.
„Откакто съм се оженила, не съм пила през деня.“
„Жалко, че не мога да кажа същото за себе си.“
Тя го погледна бързо и попита:
„Много ли пиеш напоследък, Джеси?“
„Не повече от обичайно. Въобще — много.“
„Не позволявай да те наричат алкохолик.“ — Заговори необичайно бързо, гласът й леко затрепери.
„Защо? Чула ли си някой да казва, че съм алкохолик?“
„Не — отговори тя. — Всъщност Пинелъпи… Тя понякога така говори, че…“
„Какви жени!“
Сервитьорът донесе напитките. Те вдигнаха чашите.
„За твое здраве!“ — каза Крейг.
Алис отпи малко и се намръщи.
„Сигурно никога няма да разбера какво намират хората в това.“
„Мъжество, облекчение, забрава — обясни Крейг. Сега окончателно разбра, че Алис не го е извикала просто така. — Какво се е случило, Алис?“
„Ох! — въздъхна тя, въртейки чашата в ръцете си. — Не зная откъде да започна.“
Крейг беше сигурен, че тази въздишка е първата от деня на сватбата й. Тя не беше такава жена. Не беше и от тези, които не знаят откъде да започнат.
„Почни от средата — посъветва я той. — После ще се разбере.“
„Уверен ли си, че сме ваши добри приятели — ние с Робърт?“
„Разбира се.“
„Това е важно — продължи тя. — Не бих искала да си мислиш, че съм натрапчива или злобна, или нещо подобно.“
„Дори и да искаш, не можеш да бъдеш натрапчива или злобна.“
Той вече съжаляваше, че си беше в кантората, когато тя позвъни.
„Снощи бяхме у вас на вечеря — каза тя ненадейно. — Робърт и аз.“
„Да се надявам, че сте се нахранили добре.“
„Превъзходно. Както обикновено. Само че теб те нямаше.“
„Напоследък не се задържам дълго вкъщи.“
„И аз така разбрах.“
„Каква компания се беше събрала?“
„Не най-добрата.“
„Както обикновено“ — допълни Крейг.
„Бърти Фолсъм беше там.“
„Както обикновено.“
Тя пак му хвърли бърз поглед.
„Хората започват да говорят, Джес.“
„Хората винаги почват да говорят“ — каза той.
„Не зная какви са отношенията ви с Пинелъпи — продължи Алис, — но винаги ги виждат заедно.“
„И аз не зная какви са нашите отношения. Можеш да считаш, че ние въобще нямаме никакви отношения. Това ли дойде да ми кажеш? Че са видели Пинелъпи и Фолсъм заедно?“