„Избави ме, боже, да доживея до осемдесет години“ — промълви Крейг.
„Чуй до края. Веднъж в края на седмицата при него дойде една стара любовница. С дъщеря си. Ето това е девойката, която ти току-що видя с мъжа си.“
„Избави ме, боже, да доживея до седемдесет години“ — каза Крейг.
„И той се влюби в нея — продължи Констънс. — Била е истинска старомодна любов. Всеки ден писма, цветя, покани за майката и дъщерята за разходки с яхта и прочие.“
„Защо е трябвало майката да бъде там? Или дъщерята? За пари?“ — попита Крейг.
„Не. Те бяха достатъчно добре обезпечени. Предполагам, че ги е интересувал контактът с хора, които не биха срещнали в друг кръг. Майката не беше позволявала на дъщеря си никакви волности. Тя бе нейната единствена награда. Когато се запознах с момичето, то беше на деветнадесет години, но се държеше като петнадесетгодишна. На човек му се струваше, че може да направи реверанс, когато я представяха на някого. Джарвис й помогна да израсне. Плюс това е ласкателно да си домакиня на големи вечери, да си център на внимание, да не си под контрола на майка си. Да си обожавана от човека, който навремето е познавал всички, който разказваше анекдоти за всички, който се бе разпореждал с живота на хиляди хора и е имал за любовници всички прочути красавици. Тя го харесваше. Обичаше го по свой начин, вероятно властта над него й е доставяла удоволствие. И той изведнъж се промени, подмлади се, оживи се. Не забравяше какво бе казал, вървеше изправен, вече не си тътреше краката, гласът му укрепна и престана да хрипти, започна да се облича безупречно, можеше да бодърствува цяла нощ и на сутринта да бъде стегнат и пълен с енергия.
Е, разбира се, някои хора се подсмиваха. Да гледаш осемдесет и две годишен старец, безумно влюбен в деветнадесетгодишна девойка, сякаш е първата му любов и я кани на първия бал в живота й… Но аз не го виждах толкова често и мен ме трогваше. Като че ли бе станало чудо и времето за него се бе върнало назад. Той беше отново млад. Не съвсем, разбира се, не двадесет или тридесетгодишен, но човек можеше да му даде петдесет и пет-шестдесет.“
„Ти каза, че е умрял“ — каза Крейг.
„Да. Тя се запозна с младия мъж, който ти току-що видя, и престана да се среща с Джарвис. За женитбата им той разбра едва от вестниците. Прочел тази новина, изпуснал вестника на пода, легнал в леглото с лице към стената и три дни по-късно умрял.“
„Красива, трогателна история“ — заключи Крейг.
„И аз мисля така. На погребението един негов приятел каза: Не е ли удивително! В нашия век, в наше време да си способен да умреш от любов на осемдесет и две години“.
„В нашия век, на толкова години.“
„Можел ли е този старец да желае нещо по-хубаво? — попита Констънс. — Осем месеца прекрасен, лекомислен, весел живот и такава благородна смърт. Никакви кислородни апарати, никакво кръжене на лекари около него, никакви тръби и изкуствени бъбреци, никакво преливане на кръв. Само любов. Никой, разбира се, не упрекваше момичето. Само завиждаха на мъжа й. И на стареца. И на двамата. Как странно ти засветиха очите.“
„Мисля.“
„За какво?“
„Ако някой ми донесе пиеса или сценарий с тая история, вероятно бих се заел с него. Само че никой не ми носи.“
Констънс си допи шампанското.
„А защо ти самият не го напишеш?“ — попита тя.
Тя за първи път се опита да му подскаже какво да прави, а той за първи път разбра, че тя знае, че не бива да продължава да живее така.
„Ще помисля“ — отговори той и поръча още шампанско.
Сутринта се разходи по брега на Сан Себастиан. Дъждът беше спрял. Духаше силен вятър, въздухът беше чист, в далечината, в залива, се виждаше висока скала. Вълните се разбиваха в нея и тя приличаше на обсадена крепост. Той прекоси моста над пенещата се разярена река: тук, на земния праг, океанът се сблъскваше със сушата. Спомняйки си местата, познати му от предишни идвания, Крейг тръгна към голямата арена за борба с бикове. Огромна, пуста — тук сезонът беше свършил вече, — тя приличаше на изоставен храм на някакво забравено кръвожадно божество. Вратата беше отворена. Отнякъде се носеха удари на чукове, които отекваха глухо в тъмните ъгли под трибуната.