— Ако имам време и ако съм в Щатите…
— Къде мога да ви открия?
— Чрез мен — бързо се намеси Клайн. — Ние вече разговаряхме с Джес относно вероятността скоро да се върне в киното и тогава ще зная къде мога да го намеря.
Не може да се каже, че Клайн лъже, помисли си Крейг. Той просто ускорява събитията в негова и моя полза.
И двамата режисьори хвърлиха изпитателни погледи на Крейг. Томас попита:
— Нещо конкретно, Джес? Или не желаете да кажете?
— Предпочитам да не говоря засега. А и все още няма нищо конкретно. — Само мечти, както при Мърфи, помисли си той.
На вратата настана малка суматоха и в залата влязоха Франк Гарланд с жена си и още една съпружеска двойка. Гарланд се бе снимал в главната роля в един от първите филми на Крейг. Той беше с няколко години по-възрастен, но изглеждаше млад — на тридесет и пет, не повече. Беше тъмнокос, висок, с атлетическо телосложение и красиво волево лице. Беше отличен актьор и предприемчив делови човек и бе основал собствена компания, която произвеждаше не само негови филми, но и чужди. Пращеше от здраве, беше весел, открит, съпруг на хубава жена вече повече от двадесет и пет години. Във филма на Крейг бе изключителен. Те бяха приятели, но днес на Крейг не му се искаше да се среща с него — беше му неприятно и удивителното му здраве, и трезвата му разсъдливост, и постоянните му успехи, и неподправената му всеобхващаща сърдечност.
— Засега довиждане, приятели — обърна се той към Клайн и режисьорите. — Ще отида да подишам чист въздух. — Той излезе в патиото и се отправи към осветения плувен басейн по мократа трева. Оркестърът свиреше „В ясен ден ти винаги ще виждаш.“
Крейг погледна надолу към светлата вода. Басейнът беше затоплен и над водата се вдигаше лека мъгла. Оргии в плувния басейн, спомни си той думите на англичанката. Не днес, Никол.
— Привет, Джес — чу той нечий глас.
Крейг вдигна глава. От сянката на храстите от другата страна на басейна към него вървеше някакъв човек. Когато човекът се приближи, Крейг го позна. Това беше Сидни Грийн. На Крейг му мина през ума, че Грийн търси уединение в тази хладна мокра градина по същата причина, по която и той самият. Губещите, моля, на улицата. Скоро и Йън ще се появи тук.
— Здравей, Сид. Какво правиш тук?
— Там стана много задушно за моите кръвоносни съдове. — Гласът на Грийн беше печален, тих — глас на човек, привикнал непрекъснато да го третират пренебрежително. Излязох да се изпикая върху скъпата зелена трева на Уолтър Клайн. Всеки намира удовлетворение в това, което му е достъпно. — Той тихо се засмя и помоли с извиняващ се тон: Само не казвай на Уолт, чу ли? Не искам да си мисли, че съм неблагодарен. Той ми оказа чест, като ме покани. Заедно с всичките тези хора. Солидна публика, много богати. — Грийн бавно поклати глава, сякаш да подчертае уважението си към могъществото на тези, които бяха събрани тази вечер у Уолт Клайн. — Знаеш ли, Джес, сред тях има хора, които е достатъчно да мръднат само с пръст и утре ще започнат да снимат какъвто и да е филм, даже да струва десет милиона долара. Те изглеждат така, както и аз, а може би и по-зле, облечени са в същите смокинги — допускам, че нашите костюми ги шие един и същи шивач — но, господи, каква разлика между нас! А ти как си, Джес? Говорят тук за теб, все гадаят защо си дошъл. Казват, че имаш готов сценарий и си дошъл да сключиш договор.
— Засега няма още нищо определено — отговори Крейг. От гледна точка на Мърфи всичко е вече достатъчно ясно, но не би имало никаква полза да говори за това на Грийн.
— Видях, че разговаряше с Дейвид Тейкмън — забеляза Грийн. — Някога той беше нещо, нали?
— Безспорно.
— Свършен човек.
Крейг не хареса жлъчния му тон.
— Не съм уверен много в това.
— Той няма да направи нито един филм повече — каза Грийн с тон на човек, произнасящ присъда.
— Сид, той може би има планове, в които още не те е посветил.
— Ако мислиш да сътрудничиш с него, напразно е. Той ще умре до края на тази година.
— Какво говориш — рязко попита Крейг.
— Мислех, че всички знаят — каза Грийн. — Има злокачествен тумор в мозъка. Моят братовчед го оперира в болницата „Сидърс“. Истинско чудо е, че все още е на крак.
— Горкият старец — поклати глава Крейг. — А каза, че перуката го е направила двадесет години по-млад.