— Ан! — остро я прекъсна Крейг. — Не бива да говориш така.
— И най-вече не разбирам защо й позволяваш да те заплашва със съд за прелюбодеяние и да ти измъква парите по този начин. И къщата! Защо не наемеш детектив да я проследи два дена и да видиш как се държи?
— Това не мога да направя.
— Защо не можеш? Тя е наела детектив да те следи.
Крейг сви рамене.
— Ти разсъждаваш като юрист — каза той. — Просто не мога.
— Прекалено си старомоден. Там ти е бедата.
— Да не говорим за това, моля те, Само помни: ако не бях се оженил за майка ти, сега теб нямаше да те има, нито сестра ти, а щом веднъж ви имам вас, всичко останало не е толкова важно. И каквото и да прави и говори майка ви, аз, както и преди, съм й благодарен за вас. Ще запомниш ли?
— Ще се постарая. — Гласът й затрепери и Крейг се изплаши да не се разплаче сега, макар че никога не беше плакала, даже като дете. — Ще ти кажа само едно — с горчивина добави тя, — не искам повече да виждам тази жена. Нито в Швейцрия, нито в Ню Йорк, нито в Калифорния. Никъде. Никога.
— Ще промениш решението си — тихо каза той.
— Искаш ли да се обзаложим?
Дявол да ги вземе тези семейни проблеми, помисли си той.
— Искам и ти, и Маршиа да знаете абсолютно точно едно: Констънс няма никаква връзка с разрива с майка ви. Оставих я, защото всичко ми беше омръзнало и вече бях на прага на самоубийство. Заради това че бракът ни бе загубил всякакъв смисъл. Не исках да продължавам да водя безсмислен живот повече. Виня майка ви не повече, отколкото себе си. У когото и да бе вината, да се продължава нямаше смисъл. Констънс просто случайно се оказа тогава на пътя ми.
— Добре — каза Ан. — Вярвам, че е така.
Тя мълча няколко минути и Крейг й бе благодарен за това, карайки покрай хиподрума на Кан. Конете на Юга… Нищо незначещи победи, безусловни поражения. Пръскачките бяха пуснати, мириада дъги на фонтаните по зелената трева.
— Е, а ти как си? — попита най-сетне Ан оживено. — Развличаш ли се?
— Може да се каже, че да.
— Безпокоях се за теб.
— Безпокоеше се за мен? — Той не можа да скрие удивлението си. — Но, струва ми се, съвременната теория твърди, че в наши дни нито едно дете не се безпокои за своите родители.
— Аз не съм толкова съвременна.
— Защо се безпокоеше за мен?
— Заради твоите писма.
— Какво съм писал в тях?
— Нищо, за което мога да се хвана. Нищо явно. Но между редовете… не зная… струваше ми се, че си недоволен от себе си, че не си уверен в себе си и в своите работи. Даже почеркът ти…
— Почеркът?
— Даже и той се е изменил. Станал е някак си несигурен. Сякаш не знаеш как да изписваш отделните букви.
— Явно трябва да започна да пиша писмата си на машина — опита се да се пошегува Крейг.
— Не е толкова просто — сериозно продължи тя. — В катедрата по психология има един професор, специалист по почерци. Аз му показах две твои писма. Едното бях получила преди четири години, а другото…
— Ти пазиш моите писма? — Необикновено дете. Сам той не бе пазил никога писма от родителите си.
— Пазя ги, разбира се. И така, веднъж този професор каза, че дълго преди нещо да се случи, когато няма никакви симптоми и въобще нищо и сам човек още нищо не предусеща, почеркът му… някак си предсказва промени… болест, даже смърт.
Той бе потресен от това, което чу, но се стараеше да не го показва. Ан още от дете се отличаваше с прямота и откровеност и изтърсваше всичко, което й минаваше през главата. Той се гордееше и същевременно се забавляваше малко с нейната безпощадна прямота, която считаше за признак за възхитителна сила на характера. Но сега не бе чак толкова забавно, защото истината се отнасяше за него. Той се опита да обърне всичко на шега.
— Е, и какво каза този мъдрец за писмата на баща ти? — иронично попита той.
— Може да ти е смешно, но той каза, че си се променил. И ще се променяш още.
— Надявам се, към по-добро?
— Не — отговори тя.
— О, господи, изпращаш си децата в прочути модерни колежи, за да получат там научно образование, а им тъпчат главите с всякакви средновековни суеверия. Твоят професор може би се занимава и с хиромантия?
— Суеверия или не, зарекох се да ти кажа и ето — казах ти. Междувпрочем днес, когато те видях, бях поразена.
— От какво?
— Изглеждаш зле. Много зле.