В хола погледна програмата за филмите, които показваха този ден. В три часа щяха да въртят италианския филм, който го интересуваше. Той вдигна слушалката и помоли да го свържат със стаята на Ан.
— Ан! Днес следобед има интересен филм. Искаш ли да дойдеш с мен?
— О-о, татко! Току-що си обличам бански костюм. Морето е толкова примамливо…
— Добре. Приятно къпане. Ще се върна малко след пет.
След като остави слушалката, препрочете телеграмата на Констънс и поклати глава. Не можеше да не отиде да я види в Марсилия. Но не можеше да вземе и Ан със себе си. Имаше граници и за обществото на неограничената свобода. Но как да остави дъщеря си сама в Кан, след като току-що е прелетяла пет хиляди мили, за да бъде с него? Едва ли ще се почувствува по-уверена в себе си след това. Трябва да измисли някакво обяснение за Констънс, така че да се върне не по късно от ден-два. Страшна тактика!
Недоволен от себе си, той се приближи до камината, над която висеше огледало, и внимателно се огледа. Ан каза, че изглежда зле. Наистина, под очите имаше необичайно дълбоки бръчки, челото изглеждаше застинало и намръщено. Лицето му бе бледо, даже пепеляво, над устата му бяха избили капчици пот. Днес е горещ ден, каза си той. Идва лятото, това е всичко.
Психологът от Калифорния казал, че по това как изписваш една дума на хартия може да се предскаже бъдещето ти. Промяна, каза Ан, болест, даже смърт…
Гърлото му пресъхваше: спомни си, че напоследък, когато се изправя от стола му се завива свят, че няма апетит…
— По дяволите! — високо изруга той. Никога досега не бе си говорил сам. Какво ли означава това?
Той отвърна лицето си от огледалото. У него има някаква суховата елегантност — пишеше Гейл за него. Тя не се бе консултирала с калифорнийския професор.
Той отиде в спалнята и втренчи поглед в леглото, сега акуратно оправено, което предишната вечер бе споделил, ако може така да се изрази, с това момиче. Ще легне ли при него и днес? Ще бъде ли толкова глупав, че пак да й отвори вратата? Той си припомни копринената й кожа, благоуханните коси, добре закръгленото бедро. Да, ако тя почука, ще й отвори.
— Идиот — укори се той гласно. Възможно бе това да бе симптом за скрито психическо умопомрачение, признак за настъпваща старост, но звукът на собствения му глас в празната стая му донесе някакво облекчение. — Проклет идиот повтори той, гледайки леглото.
Изми се със студена вода, смени мократа от пот риза и отиде да гледа италианския филм.
Филмът — сериозен, разтеглен, скучен, — го разочарова. В него се разказваше за група анархисти, дошли в началото на столетието в Лондон, оглавявани от сицилиански революционер. Съдейки по всичко, сценаристът и режисьорът се бяха постарали да придадат на филма максимална достоверност. Беше ясно също, че хората, които бяха направили филма, изпитват похвална ненавист към нищетата и несправедливостта, обаче сцените на насилие, стрелба, смърт — всичко това му се виждаше мелодраматично и безвкусно. За времето от пребиваването си в Кан бе видял вече немалко филми, посветени на революции от един или друг род — банкери, убедени републиканци, харчат милиони долари за пропаганда на насилие и сваляне на съществуващия строй. Какво подтикваше тези елегантни, процъфтяващи хора в бели ризи и вталени костюми, седящи зад големи голи бюра, към тия действия? И понеже можеше да се изкарват долари от бунтове, от хвърлянето на бомби в съдебните зали, от подпалването на гетата, те, тези благородни спестители, считаха, че са длъжни заради своите акционери да предоставят парите от сейфовете, без да мислят за последствията! А може би цинизмът им ще стигне още по далеч? Знаят ли тези мъдреци, държащи в ръцете си лоста на властта, че още нито един филм не е предизвикал обществен преврат и че каквото и да се говори в залата, колкото и да са дълги опашките за билети за най-подстрекаващите филми, всичко ще си остане както по-рано и никъде няма да се раздаде нито един изстрел? Присмиват ли се в своите клубове на възрастните деца, които играят в неясни целулоидни игри и които те даряват с още една играчка — пари? Лично той, Крейг, нито веднъж не бе буйствувал, излизайки от кино на улицата. А нима той е различен от другите?
Не е ли признак на старост убеждението му, че тези безразсъдни призиви за действие могат само да станат причина за още по-голямо зло от това, което се опитват с тяхна помощ да изкоренят?