— Защото са над тридесет години.
— Остави шегите! — рязко го прекъсна тя.
— Когато не знаеш как да отговориш, трябва да се пошегуваш, Ан.
— Поне пред мен не се шегувай.
Известно време вървяха мълчаливо. Разделяше ги нейният укор.
— Господи — въздъхна тя, — а аз мислех, че тук ще прекарам фантастично. Средиземно море, този голям и забележителен град, всичките тези знаменитости, таланти… И още повече с теб. — Тя поклати печално глава. — Вероятно не бива да очакваш нищо предварително.
— Това е само първата вечер, Ан. Ще има и приятни дни.
— Заминаваш утре — продължаваше тя. — И не ми каза.
— Стана неочаквано.
— Мога ли да дойда с теб?
— Боя се, че не.
— Няма да питам защо.
— Ще отида за ден-два, не повече — смутено каза той.
Те отново замълчаха и се заслушаха в плисъка на водата по лодките, завързани покрай кея.
— Хубаво би било да седнем сега в една от тези лодки и да отплуваме където ни видят очите — каза Ан.
— Ти от какво искаш да избягаш?
— От много неща — тихо отговори тя.
— Не искаш ли да ми кажеш?
— Когато се върнеш.
Всички жени, помисли си той, независимо от възрастта, умеят да накарат човек да се чувствува така, сякаш ги изоставя, даже ако излиза за десет минути до ъгъла да си купи цигари.
— Ан! Имам една идея. Защо не се преместиш в Кап д’Антиб, докато ме няма? Там е и по-приятно за къпане, ще можеш да ползуваш кабаната на Мърфи и…
— Настойници не са ми необходими — прекъсна го грубо тя.
— Нямах предвид настойници — възрази той, макар да разбра сега, че подсъзнателно имаше предвид точно това. Просто мислех, че ще ти бъде по-приятно, ще има с кого да разговаряш…
— Аз и тук ще си намеря с кого да разговарям. Освен това искам да гледам много филми. Странно, но обичам да гледам филми. Ненавиждам само това, което филмите правят с хората, които ги създават.
По улицата край кея мина кола и забави ход. В нея седяха две жени. Тази, която беше по-близо до тротоара, се усмихна канещо. Крейг не й обърна внимание и колата се отдалечи.
— Това са проститутки, нали? — попита Ан.
— Да.
— В храмовете на древна Гърция жените са се отдавали на непознати мъже направо пред олтара.
— Оттогава олтарите са станали други — отбеляза Крейг. „Не излизайте сама нощем“ — я предупреди Гейл, когато се запознаха на входа на хотела. „Не излизайте и с баща си!“, трябваше да добави. Дори проститутките, ядосано си помисли той, трябва да съблюдават някои правила.
— Ти бил ли си някога с проститутка?
— Не — излъга той.
— Ако бях мъж, може би щях да се изкуша да опитам.
— Защо?
— Само веднъж. Да видя какво е.
Крейг си спомни една книга, която бе чел на младини „Юрген“ от Джеймс Бранч Кабъл. Беше я прочел, защото се считаше за мръсна. Героят непрекъснато говореше: „Казвам се Юрген и опитвам всяка напитка само веднъж.“ Горкичкият Кабъл, опиянен от слава („Кажете на тази сган, че името ми е Кабъл“ — бе изрекъл той от висотата на своето високомерно и надменно величие, което му се струваше непреходно), горкичкият Кабъл, мъртъв, изхвърлен от списъка, забравен още приживе, той би могъл сега да намери утеха в това, че след толкова години цяло поколение хора се ръководят от гибелния девиз на неговия герой, опитвайки всяка напитка само веднъж, всеки наркотик, всяко политическо убеждение, всеки мъж и всяка жена — само веднъж.
Ан кимна към отдалечаващите се фарове на колата.
— Може би това би помогнало да се обяснят някои неща.
— Кои по-точно?
— Какво е любовта например.
— Нима любовта се нуждае от определение?
— Разбира се. Не мислиш ли така?
— Не.
— Ти си щастливец, ако действително вярваш в това. Според теб те любовници ли са?
— Кои? — попита Крейг, макар че се досещаше кого има пред вид.
— Гейл и Йън Уодли.
— Защо питаш?
— Не знам. Те така се държат един към друг… сякаш между тях има нещо.
— Не — каза той. — Не мисля.
Всъщност аз просто не искам да мисля така, рече на себе си.
— Гейл е студено момиче, нали? — попита Ан.
— Вече не зная какво днес хората разбират под студенина.
— Тя е самостоятелна. От никого не зависи. Красива е, но не се възползува от красотата си. Разбира се, познавам я едва от днес и може и да греша, но ми се струва, че умее да заставя другите да постъпят така, както тя иска.