Выбрать главу

Готвят му присъдата. От тази мисъл му стана неловко. Забеляза, че докато бе чел, беше изпил чашата си. Погледна часовника. Беше около един часът. Все още не му се спеше.

Излезе на балкона. Морето беше по-развълнувано, шумът от вълните бе станал по-силен. Отдолу се носеха американски гласове, женски смях. Трябва да се забрани на жените да се смеят под прозорците след полунощ, когато човек е сам, помисли си той.

И тогава видя Ан да излиза изпод козирката на хотела. Беше с шлифер над жълтата рокля от муселин. Ето, пресече улицата. Двама или трима минувачи я изгледаха, но тя продължи да върви. Спусна се по стъпалата към плажа. Видя край водата силуета й, неясно очертан на фона на фосфоресциращите разбиващи се вълни. Тя се отдалечаваше бавно и накрая изчезна в тъмнината.

Той потисна в себе си инстинктивното желание да я догони: ако е искала да бъде с него, щеше да му каже. Настъпва момент, в който е безсмислено да се опитваш да опазиш детето си.

Младите говорят за себе си искрено, безконечно, потресаващо откровено, но в крайна сметка знаеш за тях не повече, отколкото твоят баща навремето е знаел за теб самия.

Той се върна в хола, протегна ръка към бутилката с уиски и в този момент на вратата се почука.

Сутринта, когато се събуди, в разхвърляното легло, освен него, нямаше никого. На масата в хола имаше бележка, написана от Гейл: „Е, аз по-добре ли се свалям от майка ми?“

Той позвъни в хотела й, но телефонистката каза, че госпожица МакКинън е излязла.

Всички тия големи мъжествени писатели се лъжат, рече си Крейг, оръдието за отмъщение е влагалището.

Той отново вдигна слушалката, позвъни на Ан и я повика да закусят. Когато тя слезе при него по халат, не й каза, че я беше видял да излиза от хотела снощи.

Когато дойде сервитьорът с двете закуски, той огледа Ан така, както очакваше Крейг. Не му даде бакшиш.

14.

На завоя едно пежо, натъпкано с деца и движещо се срещу Крейг с деветдесет мили в час, за малко не връхлетя върху него. Той сви рязко встрани и успя да мине край канавката. След това продължи бавно и внимателно, предпазвайки се от всеки французин, седящ зад волана, без да може да се любува на лозята и маслинените горички, през които минаваше шосето, нито даже на морето, синеещо се вляво от него.

Не бързаше да стигне Марсилия. Не бе решил още какво да каже на Констънс. Ако изобщо нещо щеше да казва. Не е толкова добър артист да се преструва, че нищо не се е случило. А и трябва ли да се преструва?

Предишната нощ го бе потресла. Този път нямаше никакви кокетства, никакъв отказ. Безмълвно в нощната тишина, нарушавана само от шума на морето зад прозореца, Гейл му се бе отдала, нежна и сдържана. Ръцете й бяха меки, устните й — сладки, галеше го нежно и бавно. Той беше забравил каква е кожата на младите момичета. Очакваше, че ще се нахвърли върху него жадно или ще бъде груба, или ще играе на оскърбена. А вместо това… Не, не може да се намери най-точната дума: тя го прие радостно. Някъде дълбоко в съзнанието му се мержелееше една мисъл: „През целия си живот не съм преживявал такова нещо.“ Веднага бе разбрал грозящата го опасност. И въпреки това по някое време през нощта бе казал „Обичам те“. Беше усетил сълзи на бузите й.

И изведнъж сутринта — тази груба шега, тази бележка на масата. Коя, по дяволите, може да е била майка й?

Приближавайки Марсилия, той продължи да кара още по-бавно.

В хотела го очакваше бележка от Констънс. Ще се върне след пет часа следобед, резервирала е стая за него до нейната, целува го. А портиерът му предаде, че е звънил господин Клайн и ще очаква Крейг да му се обади.

Той се качи след служителя в своята стая. Вратата, водеща в стаята на Констънс, бе оставена отворена. Когато служителят си отиде и носачът внесе куфара му, той отиде там. Познатият му гребен и четката за коса бяха на бюрото, на вратата на гардероба висеше познатата рокля от ленен плат — да се изправят гънките. В стаите, отрупани с мебели, беше тъмно и задушно. Въпреки затворените прозорци, от улицата идваше голям шум.

Върна се в стаята си и присядайки на леглото, посегна към телефона. Вдигна слушалката и започна да диктува номера на хотела на Гейл, но веднага се извини и даде номера на Клайн.