— Любувай се — съгласи се тя и тръгна напред.
Леглото беше огромно. През отворените прозорци проникваше лунна светлина и се носеше дъх на борове. Лежеше по гръб в сребристия здрач и слушаше как Констънс се движи из банята. Тя никога не се събличаше пред него. Колко е хубаво, помисли си той, че Гейл, за разлика от други жени, не драска мъжа по време на акта. Други го бяха драскали. Той се ядоса на себе си за тази мисъл. Коварната памет, разрушаваща удоволствието на плътта. Стараеше се да си внуши, че няма причини да се чувствува виновен. Днешната среща е едно, а вчерашната — друго. Всяка нощ е единствена по рода си. Той никога не се е клел във вярност на Констънс, нито тя на него.
Тя се плъзна като бледа сянка по стаята и се пъхна до него в леглото. Тялото й му бе скъпо, то беше щедро и познато.
— Отново у дома — прошепна той, прогонвайки от себе си спомените.
Но после, когато те лежаха един до друг спокойно, тя попита:
— Ти наистина ли не искаше да дойда в Кан?
Той забави отговора си.
— Не.
— И не само заради дъщеря ти?
— Не. — Значи някаква следа все пак бе останала.
— Имаш си някой друг там.
— Да.
Тя помълча малко.
— Нещо сериозно или случайно?
— Мисля, че е случайно. Но не съм сигурен. Случи се случайно. Тоест не дойдох в Кан заради нея. Допреди няколко дни не знаех дори за съществуването й. — Сега, когато Констънс сама започна тази тема, той почувствува облекчение, че може да говори за това. Тя му беше много скъпа, за да я лъже. — Не зная как се случи — продължи той. — Просто се случи.
— Откакто ти си замина от Париж, аз не стоях сама вкъщи всяка вечер — каза Констънс.
— Няма да уточнявам какво имаш предвид.
— Имам предвид това, което имам предвид.
— Добре.
— Ние с нищо не сме свързани с теб — каза тя. — Освен с това, което чувствуваме един към друг в един или друг момент.
— Така е.
— Имаш ли нещо против, ако запаля цигара?
— Винаги съм против, когато някой пуши.
— Обещавам ти да не заболея от рак днес. — Тя стана от леглото, сложи си халат и отиде към тоалетката. Той видя пламъка на клечката. Тя се върна и седна на края на леглото. От време на време, когато вдишваше, огънят от цигарата осветяваше лицето й. — Аз също имам новина — каза тя. Исках да я отложа за друг път, но сега съм в бъбриво настроение.
Той се засмя.
— На какво се смееш?
— Така просто, смешно ми е. Каква е твоята новина?
— Напускам Париж.
Колкото и да е странно, стори му се, че това беше удар, предназначен за него.
— Защо?
— Откриваме филиал в Сан Франциско. Много от тия деца започнаха да идват при нас от Източните щати и от нас обратно. Обмен на стипендии и така нататък. Вече няколко месеца водим преговори за създаване на филиал в Калифорния и ето най-после въпросът е решен. Аз съм избрана. Сега ще бъда нашият неофициален прозорец към Пробуждащия се Изток.
— Париж няма да бъде същият без теб.
— Без Париж и аз няма да бъда същата.
— Как гледаш на това?
— На преместването в Сан Франциско ли? С интерес. Красив град. Казват, че в него кипи културен живот. — В тона й звучеше ирония. — Вероятно ще бъде добре за децата ми. Ще подобрят английския си. От време на време майката е длъжна да се загрижи за това децата й да научат английски по-добре.
— Права си — съгласи се той. — Кога се каниш да се местиш?
— Това лято. След месец-два.
— Загубих още един дом — въздъхна той. — Ще изключа Париж от своите маршрути.
— Ето какво значи верен приятел. А ще включиш ли Сан Франциско? Казват, че там има добри ресторанти.
— Да, и аз съм чувал. Ще идвам. От време на време.
— От време на време. Жената не може да иска всичко да бъде така, както тя иска, нали?
Той не отговори веднага.
— Много неща се променят в живота.
Те мълчаха дълго. Най-накрая Констънс каза:
— Няма да се преструвам, че съм в див възторг от това, което ми каза сега. Но не съм дете, ти — също. Не очакваше, че ще ти направя сцена или че ще се хвърля от прозореца, или нещо подобно, нали?
— Разбира се, че не.
— Както вече казах, не съм в див възторг. Но аз съм във възторг от много други неща в нашите отношения. Ще ми направиш ли една услуга?
— Разбира се.
— Кажи: „Обичам те.“
— Обичам те — каза той.
Тя загаси цигарата, свали халата си, пусна го на пода, легна до него и сложи глава на гърдите му.
— Стига разговори за тази вечер. Не съм вече в бъбриво настроение.
— Обичам те — прошепна той, докосвайки с устни разрошените й коси.