— Тази заповед се отнася и за теб, кретенче! — изкрещя Мигел. — Запомни я!
— Как няма да запомни — обади се Ангъс с дрезгав, но пълен с пренебрежение глас. — Забравя ли се отрепка, способна само да рита беззащитна жена и дете? — И се опита да се изправи.
— Ангъс, недей! — задъхано се опита да го спре Джесика. Добре разбираше, че грубите му думи могат само да им навредят в този момент.
Ангъс с мъка запази равновесие, ставайки. Мигел бе успял да се огледа и бе грабнал едно дърво от пода. Изпревари Ангъс и го наложи здравата по главата и по раменете. Старецът падна назад и от удара едното му око се затвори. Застена от болка.
— Това да ви е за урок! — излая Мигел. — Само да проговорите! — А на Боделио заповяда: — Готови за тръгване.
Сокоро се върна с дамаджана вода и дълго дебело въже.
— Най-напред трябва да пият вода — обади се Боделио, добавяйки с известно раздразнение: — Ако искате да са живи.
— Първо им вържи ръцете — нареди Мигел. — Да не буйстват повече.
И излезе от колибата, ругаейки. Навън слънцето изгряваше и влажната горещина бе убийствена.
Изведоха ги от колибата с ръце, вързани на гърба, и ги заблъскаха към един камион, на чиято платформа ги качиха няколко чифта груби ръце. Заедно с тях се качиха половин дузина мъже, облечени в дрипи, които можеха да минат за ратаи, ако не носеха пушки. След тях се качи мъжът, когото Джесика вече наричаше Одрания, и друг един, когото тя смътно си спомняше, че бе забелязала и преди.
Наоколо не виждаше никакви други постройки, само гъста гора и утъпкана земя, която трудно можеше да се нарече път. Опита се да погледне табелите на камиона, но парапетът на платформата й пречеше. От водата Джесика се почувства малко по-добре. Жената с киселото лице, която Джесика също си спомняше бегло, бе дала и на Ники и Ангъс да пият.
Опитвайки се да я спечели по женски, Джесика бе прошепнала между две глътки: „Благодаря ви много. Моля ви, кажете ми къде сме и защо?“ Отговорът бе груб и неочакван. Като остави канчето на земята, жената залепи два силни шамара с дланта си и опакото й върху лицето на Джесика, от които тя залитна първо в едната, после в другата посока. „Нали чухте нареждането! Silencio! Само смей да проговориш — и никаква вода цял ден!“
Оттогава Джесика мълчеше. Ники и Ангъс също.
Жената се возеше в кабината до шофьора, който току-що бе запалил двигателя. Там беше и мъжът, дето ритна Джесика и Ники и наби Ангъс. Джесика бе чула да го наричат Мигел и по всичко личеше, че той бе главатарят. Камионът тръгна, друсайки се по неравната земя.
Жегата навън бе по-силна, отколкото в колибата. Потяха се обилно. Къде всъщност се намираха? Убеждението на Джесика, че са някъде в щата Ню Йорк, се разколебаваше с всяка минута. Не можеше да си представи къде има такава жега в този сезон. Освен ако…
Възможно ли е, зачуди се тя, да са били в безсъзнание, упоени много по-дълго, отколкото й се струваше? Дали тогава не са били закарани някъде далеч по на юг, например в Джорджия или Арканзас? Околността все повече й напомняше на далечните части на тези щати, където също трябва да е много горещо. Но ако е вярно, надеждата й за скорошно освобождаване щеше да угасне.
Мъчейки се да разбере нещо, тя започна да се вслушва в откъслечните реплики между мъжете с пушките. Позна, че си говорят на испански, и макар да не го знаеше, отгатваше някои думи.
— Maldito camion! Me hace dano en la espalda… Por que no te acuestas encima de la mujer? Ella es una buena almohada!9
Последва циничен смях.
— No, esperare hasta que termine el viaje. Entonces ella debe tener cuidado… Los Sinchis, esos cabrones, torturaron a mi hermano antes de matarlo… El rio no puede llegar tan pronto como yo desearia que llegara… Le selva ve y oye todo!10
Като ги слушаше, тя реши, че са отскорошни емигранти — толкова много испаноезични нахлуваха днес в САЩ, и внезапно си спомни мъжа, който пръв я заговори в супермаркета. Неговият английски бе с испански акцент. Дали имаше някаква връзка? Не можеше да си обясни.
Но като си помисли за Ларчмънт, се сети за Кроф. Колко ли страда! Ангъс беше казал нещо на Ники в колибата… „Татко ти ще ни намери.“ Кроф сигурно вече ги търси под дърво и камък, а както има голямо влияние и много високопоставени приятели… но дали ще знаят къде да ги търсят? Трябва някак си да разбере къде са и да измисли как да съобщи на Кроф. Ангъс бе казал на Ники още и това, че са отвлечени. Джесика не се бе сетила, защото нямаше време, но сега й се струваше, че Ангъс бе прав. Само че защо са ги отвлекли? За пари ли? Нали обикновено така правят? Е, имаха пари, но не чак толкова много, поне не колкото индустриалци, с каквито Кроф понякога обичаше да сравнява семейството си на шега.
9
Проклет камион! Израни ми гърба… Защо не си легнеш върху жената? Тя е добра възглавница! (исп.) — Б.пр.
10
Не, ще почакам да свърши пътуването. Тогава да му мисли… Янките, тия кучи синове, измъчвали брат ми, преди да го убият… Няма да стигнем реката толкова бързо, колкото ми се ще… Джунглата вижда и чува всичко! (исп.) — Б.пр.