— Става ли да си помисля?
— Не. Тина, заместник главната редакторка, отчаяно ме навива да възложа работата на нейния приятел, който работи на втория етаж в онова мъжко списание, на чиито корици винаги има по някоя полуразголена телевизионна говорителка. Казах й, че ще й отговоря до края на деня. Не ме карай да му давам баницата, Дейв. Не мога да го понасям. Пълен идиот. Вярно, секси идиот, но идиот. Ти ще се справиш милион пъти по-добре. Е, какво ще кажеш?
Прехвърлям набързо етапите в кариерата си през последните няколко месеца: загубих мястото си като музикален редактор, сътрудничих на свободна практика на лъскаво женско списание, написах няколко рецензии на концерти за вестници, писах статии за тийнейджърско списание и накрая ми предложиха постоянна работа в него. Какво се опитва да ми подскаже съдбата? Не знам, но се чувам, че казвам на Джени „съгласен съм“.
— Това е фантастично — възторгва се тя. — Сега вече официално си Дейв Хардинг — Доктор Любов.
— Доктор Любов?
— Аха. Измислих го на един брейнсторм преди известно време. Ти ще бъдеш Доктор Ох Боли на двайсет и първия век.
— А какво ще стане с музикалните прегледи и интервютата със звезди?
— Добре, че ме подсети — отвръща Джени и премига замислено. — Надявам се, че докато намерим някой за постоянно, ти ще поемеш и тази работа.
усмивка
— Поздравления — казва Фран, когато се връщам на бюрото си.
— Ти си виновна за всичко — обвинявам я.
Тя изглежда твърде доволна от себе си.
— Мисля, че ще станеш страхотен Доктор Любов. Много по-добър от Адам, който беше само на няколко крачки от гадорията. — Тя ме тупа по рамото. — Добра работа, приятел. Първото, което трябва да направиш, е да си набавиш ухилена снимка за горния десен ъгъл на колонката.
— Защо?
— Защото така трябва, щом ще водиш рубрика в списанието. Читателките искат да знаят как изглеждаш, за да си въобразяват, че си най-добрият им приятел. — Тя ми подава своя снимка, на която се усмихва немирно. — Направих я миналото лято и изглеждам на дванайсет, нали? — Толкова е доволна, че се разкикотва. — Вероятно ще трябва доста да се потрудят върху теб.
— Защо?
— Не искам да те оскърбя, честна дума. Дейзи ми разказа как фотографът изхабил цели осем ленти, докато успее да спретне що-годе прилична снимка, на която Адам да не изглежда като сериен убиец. Дори обсъждали варианта да използват манекен, но Адам не се съгласил. Казал, че това ще наруши достоверността му.
— Толкова зор за една снимка!
— Е, не чак толкова. Имай предвид, че мъжкарите са страшнички, особено когато си четиринайсетгодишно момиче. Ето защо тийнейджърките толкова много обичат момчешките банди. Те са хубаво и не тъй плашещо въведение към насладите на по-големите момчета. Имат гладки бузи и девически черти — точно типът момче, което едно момиче харесва на тази възраст. Така че фотографът ще те превърне в момчешка версия на чичко доктор, в модел на съвършения незаплашителен мъж.
— Греша ли, или се забавляваш?
— Разбира се — признава Фран. — Можеш ли да си представиш нещо по-смешно от бивш всезнайко музикален журналист, който раздава мъдрости на разюздана банда тийнейджърки? Аз определено не мога.
обаждане
— Доктор Любов! — възкликва Изи, когато по-късно същия следобед се обаждам във „Фам“ и докладвам новините. — Не се занасяй!
— Истина е — казвам. — Идеята беше на Джени. Смята, че няма да е „свежарско и печено“, ако наречем колоната „Скъпи Дейв“.
— А „Доктор Любов“ е свежарско и печено, така ли?
— Очевидно.
— Свалям шапка на Джен, че е успяла да те убеди. Бях сигурна, че няма начин да се съгласиш. Въпреки че сме приятели. А ето че си станал чичко за съвети. Ще трябва да започнеш да се образоваш. Като начало опитай някоя от книгите, които представя Опра Уинфри6. Мога да задигна няколко от работата си още тази вечер.
— Хм, може би. Лично аз обаче смятам да възприема органично инстинктивния подход към даването на съвети.
— Което означава?
— Да го правя както ми дойде отвътре.
Изи прихва.
— Чудесно. Аз пък мисля да се обадя на всички и тази вечер да празнуваме. Не всеки ден съпругът ти става доктор по любовните терзания.