Господи, онази „Мадона с младенеца“ не беше ли на Рубенс?
Обаче не всичко беше от „Сотбис“9. Имаше телевизор с плазмен екран, стерео оборудване, достатъчно за провеждането на музикално телевизионно шоу и компютър, достоен за НАСА. И ексбокс10 на пода.
Отиде до лавиците с книги, където стояха гордо изправени подвързани с кожа томове на чужди езици. Прегледа заглавията с благоговение и накрая стигна до колекцията от дискове.
Бяха съвсем човешки.
Пълна колекция от комедийните серии на „Остин Пауърс“. „Пришълецът“. „Челюсти“. И трите филма „Голо оръжие“. „Годзила“, „Годзила“, „Годзила“… до края на рафта бяха само филми с Годзила. Погледна на долния ред. „Петък, тринадесети“, „Хелоуин“, „Кошмари на Елм стрийт“. Е, поне не беше се снабдил и с продълженията им. И пълната колекция на „Злите мъртви“.
Беше истинско чудо, че Рейдж още не е ослепял от цялата тази поп култура.
Мери влезе в банята и включи осветлението. В мраморния под беше вградено джакузи с размерите на нейната дневна.
Ето, това наистина е нещо красиво, помисли си тя.
Чу вратата да се отваря и изпита облекчение, когато чу Рейдж да я вика по име.
— Тук съм, възхищавам се на ваната ти. — Върна се в спалнята. — Какво се е случило?
— Всичко е наред.
„Сигурен ли си?“, искаше й се да го попита. Защото той беше напрегнат и замислен. Влезе в гардероба с размерите на стая.
— Не се тревожи, можеш да останеш тук.
— Но…?
— Няма „но“.
— Рейдж, какво става?
— Трябва да изляза с братята си довечера. — Излезе от гардероба — беше съблякъл сакото си — и я заведе до леглото. Седна и я дръпна до себе си. — Догените, нашите слуги, знаят, че си тук. Те са безкрайно предани и дружелюбни, няма от какво да се страхуваш. Фриц, икономът, ще ти донесе храна след малко. Ако имаш нужда от нещо, просто го помоли. Ще се върна на зазоряване.
— И дотогава ще бъда заключена тук?
Той поклати глава и се изправи.
— Свободна си да се разхождаш из къщата. Никой няма да те докосне. — Извади късче хартия от кожено калъфче и написа нещо върху него. — Това е телефонният ми номер. Обади ми се, ако имаш нужда от мен и ще се върна само след секунди.
— Държиш скрита някъде тук машина за телепортиране ли?
Рейдж я погледна и изчезна.
Не в смисъл на излезе бързо от стаята. Просто изчезна. Мери скочи от леглото и покри устата си с ръка, за да не извика от тревога.
Рейдж я прегърна откъм гърба.
— След секунди.
Тя хвана здраво китките му и ги стисна силно, за да е сигурна, че не халюцинира.
— Това е страхотен фокус — каза с тънко гласче. — Какви други номера имаш в шапката си?
— Мога да включвам и изключвам разни неща. — Стаята потъна в мрак. — Мога да запалвам свещи. — Две от тях, поставени върху скрина, пламнаха. — И съм много сръчен с ключалките и други подобни.
Тя чу как ключалката се превърта, а после вратата на гардероба се отвори и затвори.
— О, мога също да направя нещо наистина страхотно с езика си и дръжката на черешка.
Целуна я отстрани по врата и влезе в банята. Вратата се затвори и се чу шумът от течаща вода.
Мери остана закована на мястото си, а сърцето й подскачаше като грамофонна игла върху плоча. Гледайки колекцията му от дискове, тя реши, че сигурно имат нещо общо с бягството от действителността. Особено като се имаше предвид колко странен и колко нереален беше той.
Когато след малко Рейдж излезе от банята обръснат, прикрил слабините си с хавлия, тя седеше в леглото, подпряна на възглавниците, и гледаше „Остин Пауърс в Златния член“ по телевизията.
— Хей, това е класика. — Той се усмихна и впери поглед в екрана.
А тя съвсем забрави за филма, докато гледаше широките му рамене, мускулите на ръцете му и формите, които хавлията само подчертаваше. И татуировката. Това гърчещо тялото си свирепо същество с бели очи.
— „Близначки, Базил, близначки“ — издекламира Рейдж с подходяща интонация прочутата реплика от филма.
Намигна й и влезе в гардероба.
Макар че интуицията й нашепваше друго, тя го последва. Облегна се на касата на вратата и се опита да си придаде непринуден вид. Рейдж беше с гръб към нея и обуваше черни кожени панталони. Татуировката се раздвижи ведно с ръцете му докато закопчаваше ципа.
9
Сотбис — прочута аукционна къща, основана през 1744 г. Заедно с основния си конкурент „Кристис“ държат 90% от пазара на произведения на изкуството в света. — Б.пр.