- Намерих ти музика, мамо - рече Гюс и измъкна няколко очукани и опърлени компактдиска. - От любимите ти. Лос Панчос, Лос Трес Асес, Хавиер Солис...
Погледна вампира в средата на клетката - как се гощаваше с кръвта на своя син. И се помъчи да си спомни жената, която го беше отгледала. Самотната майка, чийто съпруг рядко се вясваше и тя от време на време си намираше приятел. Даваше винаги най- доброто от себе си за Гюс. То не винаги беше правилното, но това можеше тя. Загубила беше битката за попечителство, но не в полза на бащата, а в полза на улицата. Гюс беше възпитаник на бари- ото[10]. Подражаваше на поведението, което виждаше на улицата, а не от страна на майка си. Имаше толкова много неща, за които сега съжаляваше, но не можеше да промени. Предпочиташе да си спомня ранните години. Как тя се грижи за него, как промива раните му след някое сбиване. Как, дори когато е най-ядосана, в очите й има нежност и любов.
Всичко това беше свършило. Беше изчезнало.
Когато беше жива, Гюс не я уважаваше. Защо ли го правеше сега, когато тя беше немъртва? Гюс не знаеше отговора на този въпрос. Той не разбираше силите, които го движеха. Знаеше само, че посещенията при нея - такава, каквато стана - и храненето й с кръв, го изпълваха със сила. Желанието за мъст го подлудяваше.
Вкара един от дисковете в луксозната стерео-уредба, която беше задигнал от кола, пълна с трупове. Свърза няколко усилвателя от различни марки и успя да докара добър звук. Хавиер Солис запя No te doy la libertad[11], гневно и меланхолично болеро, което зловещо подобаваше на техния случай.
- Харесва ли ти, Madrel - попита Гюс, макар отлично да знаеше, че това е поредният монолог. - Помниш ли я?
Гюс се върна при клетката. Бръкна да затвори шлема и да я прати обратно в тъмнината, когато видя нещо да се променя в очите й. Нещо да идва в тях.
Виждал го бе и преди. Знаеше какво означава.
Гласът - не на неговата майка - отекна в ума му.
- Усещам вкуса ти, момче - рече Господаря. - Вкусвам кръвта ти и копнежа ти. Вкусвам твоята слабост. Знам с кого си се съюзил. С моя незаконен син.
Очите продължаваха да се взират в Гюс, а в дълбочината им имаше далечен блясък. Като оная малка червена светлинка, която казва, че камерата продължава да снима.
Гюс опита да прочисти ума си. Опита да не мисли нищо. Нищо не получи, когато крещеше на чудовището чрез своята майка. Това вече го беше научил. Да устоява. Така би го посъветвал и старият Сетракян. Гюс се учеше да устоява на тъмния ум на Господаря.
- Да, старият професор. Той имаше планове за тебе. Само да можеше да те види сега. Храниш майка си така, както той навремето хранеше заразеното сърце на отдавна загубената си съпруга. Той се провали, Гюс. Ти също ще се провалиш.
Гюс съсредоточи болката в главата си върху някогашния образ на своята майка. Взря се в този образ и опита да изключи всичко друго.
- Доведи ми другите, Аугустин Елисалде. Наградата ти ще бъде голяма. Оцеляването ти ще бъде сигурно. Живей като крал, а не като плъх. В противен случай... няма да има милост за тебе. Колкото и да молиш за втори шанс, аз няма да те чувам вече. Времето ти изтича...
- Това е моят дом - продума тихо Гюс. - Това е моят ум, демоне. Тук ти не си желан.
И тогава очите на майка му станаха почти човешки. Омекнаха и се изпълниха със сълзи и болка.
- Hijito - каза тя. - Синко. Защо съм тук? Защо съм така... ? Какво ми причиняваш?
Всичко изведнъж се стовари върху Гюс. Нейната голота, лудостта, вината, ужасът.
- Не! - изрева той и с трепереща ръка рязко спусна черния визьор. Веднага изпита облекчение, като че някаква невидима ръка го освободи. А във вътрешността на шлема проехтя смехът на Господаря. Гюс запуши уши, обаче гласът продължи да звучи в главата му още дълго, докато най-сетне не избледня.
Господаря се мъчеше да го въвлече в разговор, доволно дълъг, за да установи къде се намира и да прати вампирската армия да го затрие.
Просто номер. Не е майка ми. Това е номер. Никога не сключвай сделка с дявола - Гюс знаеше поне това. Живей като крал. Правилно. Кралят на разрушения свят. Кралят на нищото. Обаче тук, долу, той беше жив. Агент на хаоса. Caca grande. [12] Лайното в супата на Господаря.