Звук от стъпки в тунелите извади Гюс от унеса му. Приближи вратата и видя светлина от фенерче иззад ъгъла.
Първи дойде Фет. Подир него - Гудуедър. Гюс се беше виждал с Фет преди месец-два, но доктора не беше срещал доста отдавна. Изглеждаше страшно зле.
Фет и Еф никога не бяха виждали майката на Гюс. Дори не знаеха, че я държи тук. Фет я зърна пръв и приближи решетката. Черният шлем проследи движението му. Гюс обясни какво става - държи всичко под контрол, тя не застрашава нито него, нито хората му, нито мисията.
- Иисусе Христе - промълви Фет. - Откога?
- Доста време вече. Просто не обичам да говоря за това.
Фет помръдна настрани, наблюдавайки как тя го следва.
- И не вижда през това?
- Не.
- Шлемът върши работа? Блокира Господаря?
Гюс кимна.
- Така мисля. Освен това, тя дори не знае къде се намира... абе, някаква работа с триангулация. За да те спипат, им трябва зрение, слух и нещо в мозъка. През цялото време държа едно от трите напълно блокирано - слуха. Визьорът пречи да вижда. Сега те следи само с вампирския си мозък и по обоняние.
- С какво я храниш? - попита Фет.
Гюс сви рамене. Отговорът беше очевиден.
Тогава Гудуедър се обади.
- Защо? Защо я пазиш?
Гюс го измери с поглед.
- Да речем, че това още не ти влиза в скапаната работа, докторе...
- Майка ти я няма. Това нещо тук не е твоята майка.
- Да не би да мислиш, че не знам?
- Няма друга причина да я пазиш. Трябва да я освободиш. Веднага.
- Не трябва да правя нищо. Решението си е мое. Моята madre.
- Не, вече не е тя. Ако открия, че моят син е бил превърнат, аз ще го освободя. Със собствената си ръка ще го посека, без нито за миг да се поколебая.
- Да де, обаче това не е твоят син. Нито пък е твоя работа.
В мрачното помещение Гюс не можеше да види ясно очите на Гудуедър. При последната им среща беше забелязал, че е дрогиран с нещо. Добрият доктор тогава се самолекуваше. Май и сега го правеше.
Извърна се отново към Фет и изключи Гудуедър от разговора.
- Как мина ваканцийката, hombre?
- А, забавно. Добре разпуснах. Не, бе. Гоних вятъра, обаче накрая стана интересно. Уличната война върви ли?
- Трепя ги, колкото мога. Поддържам напрежението. Програма Анархия, нали знаеш. Агент саботьорът се явява на служба, всяка проклета нощ. Миналата седмица опожарихме четири вампирски леговища. По-миналата вдигнахме една сграда във въздуха. Направо не разбраха откъде им е дошло. Партизанска война и мръсни шибаняшки номерца. Бори се срещу властта, manito. [13]
- Това ни трябва. Винаги щом нещо в града се взриви или в дъжда се издигне тлъст стълб дим и прах, това напомня на хората, че още има някой, който отвръща на удара. И вампирите после трябва да се обясняват.
Фет посочи Гудуедър.
- Преди ден Еф срути цяла болница. Взриви кислородните бутилки.
- А ти какво търсеше в болницата? - обърна се Гюс към Еф и му даде да разбере, че знае неговата малка мръсна тайна. Фет беше боец, убиец като Гюс. Гудуедър беше нещо по-сложно, а сега им беше нужна простота. Гюс не му вярваше. Обърна се към Фет и додаде - Помниш ли Ел Анхел де Плата?
- Разбира се. Старият борец.
- Сребърният Ангел - Гюс целуна палеца си и със свит юмрук отдаде чест на паметта на бореца. - Е, викай ми Сребърния Нинджа. Знам такива удари, че мога да ти завъртя главата, та чак косата ти да опада. С мен са още две наши момчета. Така сме се наточили, че направо няма да повярваш.
- Сребърният Нинджа. Харесва ми.
- Убиецът на вампири. Аз съм легендарен. И няма да спра, докато не забия главите на всички вампири на колци по цял Броуду- ей.
- Още окачат трупове по стълбовете. Ще им се хареса и тебе да провесят.
- Тебе също. Мислят се за страшна работа, обаче аз съм десет пъти по-опасен от всеки кръвопиец. Viva las ratas! Да живеят плъховете!
Фет с усмивка стисна ръката на Гюс.
- Ще ми се да имахме още десетина като тебе.
Гюс махна презрително с ръка.
- Имаш ли десетина като мен, ще се избием помежду си.
Гюс ги поведе през тунелите към мазето на Бюъл хол, където Фет и Гудуедър бяха оставили на идване хладилния контейнер. После продължиха към мемориалната библиотека Лоу и оттам - през административните офиси към покрива на сградата. Следобедът-нощ беше хладен; не валеше, а само откъм реката се търкаляше застрашителна черна мъгла.
Фет отвори капака на хладилника. Сред разтопения лед се носеха две прекрасни риби тон с отрязани глави. Бяха от припасите на кораба.
- Гладни ли сте?