- Да.
Грубоватият унищожител отвори един скрит джоб в раницата си и измъкна голям парцалив вързоп.
- Носили сте я със себе си? - удиви се Родения.
- Не мога да се сетя за по-безопасно място - отвърна Фет с усмивка. - Скрита пред очите на всички. Ако искаш книгата, трябва да минеш през мене.
- Трудна работа, със сигурност.
- Доста трудна - вдигна рамене Фет. Отви парцалите и извади един том. - Occido Lumen.
Куинлан усети как по врата му полазва хлад. Рядкост за толкова старо създание. Фет отново се обърна към него и Куинлан заоглежда книгата.
- Отпрах сребърните обложки. Малко покъсах гръбчето, но нищо. Изглежда скромна и незначителна, нали?
- Къде е среброто?
- Прибрах го. Лесно мога да го взема.
- Пълен сте с изненади, нали, унищожителю?
Фет подмина комплимента със свиване на рамене.
- Старецът е направил добър избор, господин Фет. Вашето сърце е безхитростно. Знае, каквото знае, и действа, както трябва. Трудно е да се намери по-голяма мъдрост от това.
Родения беше свалил черната памучна качулка от съвършено гладката си бяла глава. Пред него лежеше Occido Lumen, отворена на една от илюстрациите. Страниците бяха обрамчени в сребро и той внимателно разлистваше с гумичката на молив. Сега внезапно докосна вътрешността на страницата с върховете на пръстите си, почти като слепец, който изучава лицето на любимата си.
Книгата беше свещена. Описваше създаването и историята на вампирската раса и споменаваше за няколко Родени. Все едно човек да получи достъп до книга, която разказва за сътворението на хората и разкрива почти всички тайни на живота. Тъмночервените очи на господин Куинлан бягаха по страниците с напрегнат интерес.
- Бавно се чете. Езикът е неясен.
- А мене питаш ли ме - отвърна Фет.
- Много от нещата са скрити. В изображенията и във водните знаци. Моите очи ги виждат много по-ясно от Вашите, ала все пак ще отнеме много време.
- Точно с това не разполагаме. Колко време ще ти трябва?
Очите на Родения продължаваха да се движат из страниците.
- Невъзможно е да се каже.
Фет разбираше, че с нетърпението си разсейва господин Куинлан.
- Ще товарим оръжията. Имаш час, час и нещо и идваш с нас. Ще приберем Нора...
И си излезе. Само след три крачки Occido Lumen, Господаря и апокалипсисът изчезнаха. В ума му остана само Нора.
Господин Куинлан отново се съсредоточи върху книгата. Започна да чете.
Интерлюдия 2
OCCIDO LUMEN: ИСТОРИЯТА НА ГОСПОДАРЯ
Имаше и трети.
Всяка от свещените книги - Тората, Библията и Корана - разказва историята за разрушаването на Содом и Гомор. Разказва я по свой начин и Occido Lumen.
В книгата Битие, глава 18[15] трима архангели в човешки облик се явяват пред Авраам. За двама от тях се казва, че продължават и отиват в осъдените градове в равнината, отсядат у Лот, гощават се, а по-късно са обкръжени от содомските мъже. Архангелите ги ослепяват и сетне разрушават града им.
Третият архангел е преднамерено пропуснат. Скрит. Изгубен.
Ето каква е неговата история.
Сред просторната плодородна равнина на реката Йордан, близо до онова, което днес се нарича Мъртво море, се издигаха пет града. И от тях Содом бе най-горд, най-красив. Стоеше сред щедрата земя като знак и паметник на богатството и добруването.
Напояван от сложна мрежа канали, градът се разрастваше около тях безредно през вековете и накрая доби очертанията на летящ гълъб. Площта му беше десетина акра и формата му се видя, когато около 2024 г. пр. Хр. бяха издигнати стените му. Те бяха над четиридесет стъпки високи и шест стъпки дебели, от печена тухла и измазани с гипс, та блестяха ярко на слънцето. В пределите им тухлените къщи бяха застроени така нагъсто, че изглеждаха като сложени една върху друга. Най-високата постройка беше храмът на ханаанския бог Молох. Населението на Содом възлизаше на около две хиляди човека. Плодове, подправки и зърно имаше в изобилие и градът богатееше от тях. Мигом се виждаха просветващите под лъчите на залеза стъкла и позлатените бронзови плочи на дузина палати.
Огромни градски порти охраняваха богатствата. От шест неравни камъка, грамадни и тежки, беше съграден свод, а в него - портите от желязо и дърво, неподатливи на огъня или на тарана.
И при тия порти седеше Лот, син на Харан, племенник на Авраам, когато дойдоха трите създания от светлина.
15
Виж Битие, 18:1-2, „И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше пред входа на шатрата (си), през дневната жега. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като
Всъщност третият е лично Господ, а не някой си Озриил. Тримата са т.нар. „Старозаветна Троица“. Сюжетът е много популярен в религиозното изкуство - възпроизведен е например в прочутата икона „Света Троица“ на Андрей Рубльов (ок. 1425 г.). Разказът от книгата Битие служи в християнското богословие като едно от доказателствата за съществуването на Светата Троица..